Резулатите от референдума за Договора от Лисабон – по Ирландската обществена телевизия пряко.
*
В новинарската емисия – между новините за референдума – се появи и българска връзка. Бербатов разказва пред Таймс, че преди десет години е бил отвлечен от хора на Георги Илиев, който искал Бербатов да играе за “Левски” Кюстендил.
Дотук добре.
Според някои демокрацията била точно това: референдуми до дупка, до постигане на желания резултат.
“През експертния поглед на специалиста по европейско право …” http://bnt.bg/bg/news/view/15344/efektyt_na_lisabonskija_dogovor_za_bylgarija
“… готов ли е българският парламент… ” Въпросът изглежда е реторичен. Но може и да му се наложи, чехите няма да удържат толкова дълго, а неволята учи – ето нашето правителство вече пише становища по преюдициалки.
Интересна впрочем е идеята правото на жалба по чл. 8 ал. І Прот. № 2 “от името на” парламента да принадлежи на определено малцинство.
Струва ми се, “от името” предполага гласуване – значи мнозинство.
Сори за отклонението от темата, която е за Ирландия, но пък и за демократичността. Парламентът е демократична институция, а принципите на демокрацията и плурализма изискват преди всичко да се охранява опозицията. Промяната в Конституцията, че, грубо казано, 1/4 от парламента може да заведе такова дело, е приета за непротивоконституционна във ФРГ.
Ако се приеме, че “от името на” се дефинира в националното право.
Иначе тук дори по-малка част от депутатите могат да атакуват норми от националното законодателство пред КС, но те не действат “от името на”.
Естествено. Няма от кого другиго. (1) Дали да има парламент се определя от националното право (до не чак толкова отдавна ДЕС не се интересуваше изрично от демокрацията), дали да има кáмари, президиум, председател, в кои случаи с какъв кворум и мнозинство да се гласува – също. (2) ЕС все още няма изключителна компетентност в конституционното и процесуалното право. (3) А и би било вътрешно противоречиво, когато държавите си дават право да контролират евентуално надвишаване на власт от ЕС, ЕС да определя, с вторично право, контролиращите го.
Иначе сигурно може да се потърсят източници какво ще рече историческото тълкуване.