Носи ли се отговорност за коментари в електронни версии на вестници? Пример за съдържание, генерирано от потребителите (UGC).
За САЩ тук се твърди, че Върховният съд не е създал национален стандарт дали онлайн сайтове са отговорни за UGC – въпреки съществуването на §230.*
Европа: има ново британско решение Karim v. Newsquest, според което е приложима разпоредбата за отговорността за хостинг, предвидена в Директивата за електронната търговия.
И не е приложима Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
* Update. Връзките в този постинг междувременно са станали неактивни, възстанових ги, доколкото се вижда към какво сдържание са водели.
Струва ми се решението е, за щастие, съвсем логична последица от „Д за ел търговия”. Която пък е логична последица от изискването за вина – „хостингодателят” не може да отговаря за „неправомерности”, за които не знае, че съществуват. И то до момента, в който узнае.
Проблемът, разбира се, е другаде – докъде се простира задължението за грижа. Длъжен ли е титулярят на сайта да проверява съдържанието? Длъжен ли е да знае? Това зависи от вида на сайта. Д за електронната търговия въвежда безотговорност, но за сайтове, които са „прост провод” (в примера частта с коментарите към статията явно е от типа на хостинга). Но що се касае до новинарски сайтове и до сайтове, които сами набират информация и посочват препратки, някои съдилища приемат не само *задължение за проверка* (респ. съучастничество) – естествено, нещо, което самият ти го правиш, няма как да не знаеш, че го правиш, – а дори *задължение за периодична проверка* (Internet-Verkehrssicherungspflicht).
Както отбелязвате, става дума за вестник (press publisher), а не за телевизиите и др.п. Но по горната логика те би трябвало да отговарят за създаваното от тях. В Д за аудиовиз. бегло мернах да се говори за „редакционна отговорност” (чл. 1 б. „в”), която не била задължително юридическа, по-голяма от тази при mere conduit (арг. от с. 23 от изменителната Д), и, струва ми се, а и е логично, не се урежда от Д (чл. 24, чл. 23 § 4). Или бъркам?
Едното цитирано американско решение ми напомня за квази отговорността на подбудителя. Интересно е /май административното по своята същност/ ~ задължение за недопускане на нерегистрирани коментатори. Мерси за интересното инфо.
При услуги онлайн в ЕС има отговорност по различни директиви. В британското решение гледаме как прилагат 2000/31/EC.
Версиите на печатни изд изрично бяха изключени от аудиовиз. директива на финала на изготвянето й – но пак условно, може да има изключения от изключението.
За САЩ хубавото на тази препратка е, че дават двата режима – по 230 и специалния за копирайт.