Гугъл е трагедия: в минутата, когато гледаш резултатите, те вече са други. Културата не е да знаеш факта, а къде можеш да го провериш за две минути. Но в книга. Защото в интернет човек никога не може да е сигурен.
Интервю на Умберто Еко, водещ живот между 50 хиляди тома: в минутата, когато гледаш резултатите, те са вече други.
А без Гугъл? Когато гледа резултатите в книга, в какво точно човек може да е сигурен? Освен че вече е виждал същите резултати в същата книга – но това за какво е аргумент?
На неговите години е цяло чудо, че знае какво е Гугъл. Въпреки че по този цитат не личи да прави разлика между Гугъл и Интернет.
много интересно, Нели, благодаря! човекът е от друго поколение, абсолютно брилянтен, но не знае, че когато се раждаш с интернет, съществуването ти там е като в реалния живот, съответно си дискриминативен към фалшивото, подозрителното, неистинското. съвършено същия инстинкт обаче в различна среда, чужда на Еко.
Да е сигурен, че библиотекаря му съществува – тва може.
Умберто пак не мисли за природата и колко струват касираните книги, дето отиват за рециклиране.
Аз също живея в библиотека – ментална и физическа, обаче приятеля Еко нещо изостава от съвремието си..и това ще рефлектира в колко четат книгите му
Настрана
гугл дори не е най-добрия облак, който имаме
Социализирането ни почна с Амазон, за да роди гугл 20% идеи
Вечно оплакващите се от скоростта в иновациите на технологиите почват да ми дотягат
Здравей, Милена, научих за интервюто през Туитър, Ognyanova RT @dweinberger: Umberto Eco on the glory of lists http://bit.ly/1qKltO
А днес пак Туитър води до отговора на Уайнбъргър:
Since I tweeted Eco’s wonderful interview about lists (http://bit.ly/288iu5), I guess I should tweet my response http://bit.ly/4sdXQv
Дискусията е в блога на Уайнбъргър.
Мрежи, блогове – казвам това, защото е аргумент по въпроса какво трябва да учат децата в училище и “назад към методите на Възраждането” – освен другото, и освен Еко, трябва да учат и Туитър.
И “в минутата, в която гледаш резултатите, те са вече други” – и това изглежда като единствен шанс, не като трагедия.
Хайде да не го съжаляваме толкова Умберто Еко. Гугъл е инструмент за достъп до съдържание. Няма доказателства, че Еко не го ползва, а дори и да имаше, той (Еко) разполага и с други инструменти.
Много ще е смешно, ако се окаже, че разни ученичета с “перфектно” владеене на инструментариума, т.е. използващи Гугъл за проверка на времето, търсене на евтини пътувания и теми по литература, и нямащи представа за океана от съддържание в мрежата (а и извън нея), съжаляват “демодирания” Еко.
Гугъл сам по себе си не е трагедия, разбира се. Гугъл, или по-скоро погледът, който той дава към знанието, може да е културен шок за някои умни хора, което те сигурно възприемат като трагедия.
Но наистина – да не подценяваме умните хора само заради това. Все пак по-добре шок, отколкото някаква куха дума, чута по телевизията.
@Иво – Не искам да ставам адвокат на никого, но това което се опитва да каже “шокирания” Еко е, че голият факт в ръцете на необразования/нечетящия, не е нищо друго освен невежество.
@nellyo
Това за шанса и трагедията беше много добро!
Еко се бори с вятърни мелници…
къде сте писала за Еко срещу Маклуън? гугъл не го открива,а аз навярно съм го пропуснала, защото Маклуън не ме интересува от почти десетилетие.
Ще се види на хартия.
ще чакам тогава. благодаря.
These lists can be dangerous — not for old people like me, who have acquired their knowledge in another way, but for young people, for whom Google is a tragedy. Schools ought to teach the high art of how to be discriminating….
Culture isn’t knowing when Napoleon died. Culture means knowing how I can find out in two minutes. Of course, nowadays I can find this kind of information on the Internet in no time. But, as I said, you never know with the Internet.
А иначе човека реагира инстиктивно, разбираемо е, дори само заради възрастта. Сигурно и аз бих реагирал така, ако детето ми един ден се готви за училище само през Google.