Аз съм, по международните класации, най-добрият финансист в цяла Източна Европа, седми в цяла Европа, сред първите сто в света. Той едва ли е сред първите сто най-богати хора в света.
Аз съм по-добър финансист, отколкото той е богаташ.
*
Две легитимации. От които не следва непосредствено нищо за влиятелността на най-добрия спрямо по-малко богатия.
Da, i na men mi naprawi wpechatlenie towa, che Djankov ima seriozen problem s mnenieto (si) za ministyra na finansite 🙂
Inache da sedne da se objasnjawa… Napomnja mi na edin sluchaj, w kojto na ulicata njakoj podwikna na Evgeni Minchev “Vatmane!”, a toj se jadosa i otwyrna “Vatman, vatman, ama vatmanyt mozhe da te kupi zaedno s parcalite”.
No na fona na Milen Velchev i obryshtaneto na dylga ot USD w Euro, privatizaciata na BTK, kakwo-li-oshte-ne, Djankov s perce da go galish.
Не знам дали има проблем, опитвам се да разбера смисъла. Казва ли той, че експертността го легитимира.
Казва ли той, че експертността+публичната функция му дават право да взема решения, каквото богатството+ механизмите на богатството не са достатъчни да дават.
Абе и на мен ми направи впечатление, че г-н Дянков има самочувствие за самооценка. Това донякъде е добре.
Много често едно изречение се изважда от контекста на разговора и се лепва като заглавие в пресата, за да звучи или стряскащо, или провокативно и в най-общ смисъл да привлича вниманието. Това изречение също беше доста тиражирано по този начин из новинарските сайтове (например dir.bg). В конкретния случай с интервюто на Дянков, водещата му прочете квалификациите, дадени по негов адрес от страна на Божков и после се оказа, че Дянков доскоро не е знаел кой е Божков. Това искрено я учуди така както би се учудило някое бургаско пишлеме ако го питаме кой е Рижия? Дянков изръси този коментар не толкова, за да величае себе си, колкото за да легитимира правото си да не е запознат с местните величия. Или с други думи ако приемем, че Дянков е световно признат икономист, той може да си позволи да игнорира и да пренебрегне мнението на един световно-непознат български богаташ. Все пак това не е някой всепризнат икономически гений, който издава книги за капиталови пазари, маркетинг, бизнес комуникация, мениджърски умения и т.н.. Нашите богаташи едва са свалили анцузите, заобиколени от мутри, и все още трескаво се оглеждат да не ги сполети някой наказателен разстрел. Тези наши богаташи Дянков спокойно може да ги пренебрегва, защото му е под достойнството.
Дянков има проблем много по-голям от проблема със самочувствието. Налага му се са продължава политиката на Борисов от времето му като кмет – премахването на Черепа от светлите му бизнеси с държавата. Само че Дянков има много да гони Бойко в отношението и поведението.
Легитимациите са следните: аз съм икономист от топ 100, направиха ме министър в държава след топ 100, не познавам хората с бизнеси в топ 100 у нас, тръгнал съм да ставам топ 5 на комиците в държавата.
Дянков има много неща да оправя…
В много американски кръчми има табелки с надпис: “Като си толкова умен, защо не си богат?”
А у нас пък има хвърковати думи като тези:
“Похавали ме, усто, щото няма кой друг да ме похвали!”