Има определение на Съда в отговор на преюдициално запитване от СГС относно пускане на стоки на общностния пазар без съгласието на притежателя на марката – според Съда запитването е явно недопустимо.
Според „Канон Кабушики Кайша“ стоки, до които се отнася спорът, са пуснати на общностния пазар, макар да се е твърдяло, че били само транзитно превозвани към Сърбия. Дружеството сезира Софийски градски съд. Като преценява, че решението на висящия пред него спор изисква тълкуване на общностното право, Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Как следва да се разбира и тълкува разпоредбата на член 5, [параграф 3, буква в)] от Директива 89/104/ЕИО; дали става дума за внос и износ на оригинални стоки, произведени от притежателя на правото на запазена марка и пуснати от него на пазара, или за внос и износ на стоки, имитиращи марката на притежателя на правото на запазена марка, т.е. за неоригинални стоки, които не са произведени от притежателя?“
Съдът: Софийски градски съд е предоставил на Съда единствено преписката по главното производство и текста на преюдициалния въпрос, без да опише фактическия и правния контекст, в който се вписва този въпрос, нито да укаже конкретните причини, поради които е несигурен относно тълкуването на общностното право. Освен това посочената юрисдикция не предоставя никакви разяснения относно причините за избор на общностната разпоредба, чието тълкуване е поискал, и относно връзката, която установява между тази разпоредба и приложимото към спора национално законодателство. Ето защо следва да се приеме, че актът за преюдициално запитване не отговаря на изискванията, напомнени в точки 8—11 от настоящото определение.
Има смисъл това определение да стане по-широко известно.
Отзвук във Великобритания – The IPKat – supporting prudent IP use – за “мистериозното дело Канон” с коментар на Емил Марков, който вече се е явявал пред Съда по делото Апис.
