Според Ройтерс, почти десетилетие след делото Napster съдилищата постепенно очертават правилата на цифровото бъдеще на музикалната индустрия.
Делата, които са подбрани за илюстрация от изтичащата 2009:
- Veoh – тежестта на доказване за евентуално нарушение на авторското право при уеб-базирано видео е за носителите на права, според правото на САЩ ( делото не е завършило);
- Thomas-Rasset – носителите на права печелят срещу индивидуални потребители при р2р мрежи (не е завършило);
- the Pirate Bay – наказателно преследване, завършило с присъда една година затвор и имуществена санкция в полза на носителите на права; от друга страна според автора съдържанието е мигрирало – следователно присъдите не водят непосредствено до ограничаване на пиратството;
- Bridgeport – отговорност за семплинг, не се признава защита fair use;
- Arista Records – още едно доказателство, че се санкционира бизнес, основан върху нарушаване на авторски права.
Аз бих направил няколко бележки по темата.
1. Цитираните случаи са предимно американски. Факт е, че муз. индустрия е съсредоточена основно в САЩ, но не само. Тоест – последствията от тези казуси ще са забележими, но далеч не глобални (с малки изключения).
2.Thomas-Rasset не е завършило и ако сме поне малко оптимисти (а защо не и реалисти) няма начин да завърши на по-горната инстанция с осъдителна присъда за p2p потребителите. Не съм юрист (хеле пък американски), но ми се струва, че в това дело има толкова много и груби правни нарушения на първа инстанция, че обвинението няма дори и теоретичен шанс да спечели. Да не говорим пък за опита да се свърже IP адрес с виновно поведение/наказателна отговорност на конкретна личност – как това би могло да стане по сигурен, безпогрешен и законосъобразен начин, досега не е успял да измисли никой в света. Пък да се привлича под съд IP адрес е тъжна история – той дори не е юридическо лице. Вярно, има собственик, той може да бъде държан отговорен, но да му се вмени вина? – е как точно? тя първо трябва да бъде доказана. Защо тогава го водят това дело и издадоха такава присъда на първа инстанция? Ами чист ПР. Точно като у нас – прибираме 20 души в ареста, обявяваме епохален успех на полицията, след 3 дни пускаме 18 от тях поради липса на доказателства, завеждаме дела срещу останалите двама и те завършват след 2 години с оправдателна присъда – пак по липса на доказателства или невъзможност да бъде доказана вина. Но отичтаме успех срещу престъпността…
3.Пайрът Бей е крупен успех за p2p потребителите, не за носителите на права, макар да има осъдителна присъда. Отбележете – не е осъден/затворен тракера, дейността му не е призната за незаконна, не може да се докаже, че нарушава каквито и да е права – защото той просто… не нарушава нищо! Осъдени са… собствениците му. За нещо като помагачество в нарушаването на авторски права (обобщавам много грубо). И за нереално висока сума. Която би могла да е дори още по висока в САЩ, където законодателството изрично предвижда примерно еди колко си хиляди долара ЗА ВСЯКО ЕДНО нарушение на авторското право и присъдата е кумулативна. Не съм запознат със шведското право по въпроса, но бих рискувал да предположа – на основата на европейското право в областта като цяло – че в шведските закони по-скоро няма такава клауза като в американските. Ако е така, при обжалването поне сумата от 4 милиона глоба за собствениците няма никакъв шанс да остане такава – ако въобще цялата присъда не бъде отменена. Понеже отново имаме дело, в което на първа инстанция куп неща са приети ей така, на доверие, а те подлежат на доказване – и съответно сега са оспорени от защитата. Резюме: отново много спорна присъда, отново с ПР ефект, отново с минимален шанс да бъде потвърдена на горна инстанция. Ми помислете разумно и логично, не като юристи – група хора създали софтуер (и го качили на хардуер), който предоставя напълно законна (п2п обменът никога никъде от никой съд не е бил обявяван за незаконен! и не би могъл да бъде) услуга за група потребители. Дори и огромната част от тези потребители да нарушават някакви права (което е спорно и най-важното – недоказано), вината е тяхна, не на създателите и собствениците на софтуера. В най-най-добрия случай трябва да бъде изрично доказано намерение (умисъл) за извършване на престъпление от създателите/собствениците на софтуера. Дори и това да беше възможно, навлизаме в дебра от правни възможности… Затова лично аз бих прогнозирал, че това дело няма да има никакъв, ама никакъв ефект върху музикалната индустрия. Даже ПР ефектът му вече е изчерпан и оттук нататък всичко ще се върне като бумеранг обратно върху правоносителите, когато делото рухне.
4. Много по-голям ефект върху музикалната индустрия ще има фактическото състояние на нещата – едно, хората свикнаха да теглят музика от p2p безплатно; второ, легалните онлайн магазини за музика драстично увеличават броя, асортимента и оборота си, макар засега да не печелят, трето, p2p унищожава истинското пиратство – незаконното тиражиране на музика с търговска цел, например на дискове; четвърто, p2p силно разширява музикалния хоризонт на потребителите и така създава нови пазари и нови потребители за повече стилове и групи/артисти (не забравяйте, че муз. индустрия НИКОГА не се е състояла само от издаване на музика, даже това е по-скоро изключение, истинската й част винаги са били концертите и изпълненията на живо, а те напоследък бележат огромен ръст като брой, като приходи, като цена на билетите). Въобще, издаването на музика на физически носители е умиращ бизнес, той спада и ще спадне до ужасно ниски стойности (но няма да умре!), но музикалната индустрия ще си я има и още как.
5. Огромен ефект върху муз. индистия ще има въвеждането на правилото за “трите удара” (вече се говори дори за “един удар”) срещу интернет потребителите. Това, както и вменяването на отговорност на доставчиците на интернет за съдържанието на техния трафик, наистина може да има тежки последици – съвсем не само за потребителите. То ще се отрази тежко на самото правото (нарушават се основни принципи), на интернет (нарушава се неутралността му), на бизнеса (съвсем не само на музикалния), на обществото като цяло и неговата свобода. Ако обществото трябва да избира – то по-добре да умре музикалният бизнес, отколкото да бъдат засегнати такива фундаментални закони и права на съвременното общество. Още повече, че – както подчертах – музикалният бизнес катъо цяло изобщо няма да умре, само една негова неоправдано забогатяла досега и излишна вече фракция просто си отива. Което не е кой знае каква драма и като гражданин не си давам правата и свободите заради това, че някой едър капиталист вече няма да може да си купи остров за Коледа (истински случай от CEO-средите в муз. индустрия).
“Ми помислете разумно и логично, не като юристи – група хора създали софтуер (и го качили на хардуер), който предоставя напълно законна (п2п обменът никога никъде от никой съд не е бил обявяван за незаконен! и не би могъл да бъде)”.
Ми добре.
Впрочем Лесиг, юрист, казва: “Има нещо, което хората не разбират – важността на Р2Р технологията не е в това, че тя позволява нарушаването на авторски права. Същественото е друго – тази архитектура драматично намалява разходите по разпространение на съдържание. По наши изчисления, базирани на работата на BitTorrent, така разходите по разпространението могат да паднат до 0.5% от тези при традиционния модел.”
Но това не стига, за да се прогнозират решенията на съдилищата. Те затова и пред различните инстанции дори в една държава са различни.
Добре казано – уместна забележка:)
Нямам претенции за непогрешимост или паранормални контакти с бъдещето тип “утрешен вестник”. “Прогнозирам” на вътрешна убеденост и някаква – на мен струваща ми се – формална логика. Хайде да го кажем така – не “прогнозирам”, а “обзалагам се, че”. Така не звучи толкова тежко:) То и без това решенията на българския (и не само) съд са си едно тото, в което и Господ трудно би спечелил, ако тръгне да играе:) Пример: решението по делото на Еленко срещу 24 часа и особено мотивите по него – абсолютно уникални!!! Мислех да напиша специална статия по въпроса, но точно тогава ми изгоря компютъра и през следващия месец си имах други проблеми. Иначе българският съд бая щеше да го отнесе, поне от мен…