Моята прабаба Дана, баба на майка ми, без да ще, внасяше необходимия коректив в хладните учебници по история…
Нейният урок по история завършваше винаги с дълбока въздишка: Къде отиде и отива всичко това?
Тончо Жечев
Българският Великден
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Наистина той беше един от великите български умове. Редом с Петър Увалиев например.
Е, да се сравняват Увалиев и Т. Жечев не е редно. Увалиев не е бил комсомолски деятел и не е спирал развитието на редица родни литератори. Увалиев е близък до Владимир Василев, до Златорог, до Европа. Бай Тончо си имаше ганьовски манталитет. Апропо книгата му “Българският великден или страстите български” не е чак така голяма работа. Доста неща не е казал – нищо за дейността на Грирорис Ставридис примерно, малко за братя Миладинови. Това си е една политическа книга – Тодор Икономов, Петко Славейков, Алеко Богориди,Драган Цанков захари Стоянов – те стават всички политици.Жечев винаги е бил преекспониран. За сметка на много по-талантливи от него…