Има решение на петчленен състав на ВАС по жалбата на ТВ Европа срещу решението на КРС за разпределяне на спектъра за аналогово разпространение на програми.
Знаем изхода от това разпределяне – двама взеха честотите. Благодарение на правила на КРС, в които обемът на рекламата беше критерий за получаване на честоти.
Защо обемът на рекламата може да е критерий? – според тричленния състав, “по този начин КРС е заложил на зрителския рейтинг и обусловения от него пазарен дял на медията.” Логика: който има реклама, има по-голям дял, следователно трябва да има още по-голям дял.
Същият състав казва впрочем другаде и точно обратното: “потребителските нужди от свободен и безусловен достъп до разнообразни ТВ програми мотивират и значимия обществен интерес от навлизане на пазара на нови участници, което гарантира повишаване на качеството на конкурентни цени“.
Петчленният състав е решил да прилага пряко чл.8 от Директивата за универсалната услуга:
“Налице е определяне на предприятие по смисъла на чл. 8 от 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга). От всички посочени от касатора разпоредби от правото на Европейския съюз, единствено този текст е от значение за правилното решаване на делото, тъй като е пряко относим към законосъобразността на административния акт и е задължителен за съдилищата, като приложима норма.”
Дано този абзац е ясен поне на касатора.
Тотално не разбирам това решение в частта с прякото прилагане на чл. 8 от Директивата за универсалната услуга поне по 2 причини:
1. Чл. 8 от Директивата за универсалната услуга се прилага за избор на предприятие, което предоставя по универсална услуга по смисъла на чл. 4,5,6 и 7 на Директивата – предоставяне на достъп до фиксирана услуга, телефонни указатели, справочни услуги, публични телефони, специални мерки за хора с уврежания. Получаването на разрешение за аналогово разпространение на собствена телевизионна програма по никакъв начин не представлява универсална услуга. Т.е. – чл. 8 на Директивата за универсалната услуга няма никакво отношение към проведения конкурс.
2. Дори чл. 8 от Директивата да имаше някакво отношение към конкурса – защо съдът смята, че разпоредбата е пряко приложима? Пряко приложими са нормите на Регламентите. Разпоредба на директива може да има директен вертикален ефект, но за целта трябва да отговаря на определени критерии, посочени от Съда в Люксембург по делото Van Gend en Loos. Струва ми се, че преди да заключи, че една разпоредба на директива е приложима норма, българският съд трябва да изледва налице ли са тези критерии и да се мотивира – прилага ли се в конкретния случай съответната разпоредба или не.
Тричленен състав по друго дело, същата хипотеза, коментира чл.8 om Рамковата директива. “Доколкото не създава права в полза на частни лица – няма вертикален директен ефект”! Казва съдът.
Петчленният състав – чл.8 om Универсалната услуга. Защо – касаторът си знае, той се е позовавал на този член, казва съдът. И признава на чл.8 пълен директен ефект. Защо, санкционира държавата ли?
http://en.wikipedia.org/wiki/Socialist_law
Когато прочетох тази статия разбрах, че в България няма проблем в съдебната система. В България тепърва предстои да бъде създадена съдебна система.