Преди ден Гугъл показа правителствени агенции от кои държави са искали да се прекрати достъп до съдържание (Бразилия, Германия, Индия, САЩ и т.н.) или са се обръщали за съдействие за разкриване на лични данни (Бразилия, САЩ, Великобритания и т.н.) през втората половина на 2009.
New York Times е писал за исканията към AOL, Newsweek – към Facebook , Arstechnica – към Sprint.
Вестник Сега пише за български практики – запитвания към редакции:
“Иска се IP адрес, user agent и други данни, които да послужат за установяване на самоличността на автора. В някои редакции получавали по 5 такива запитвания на седмица, при това те понякога се дублирали от няколко полицейски дирекции в страната, докато се установи от кой град е съответното IP. При това става дума за питания по образувани дела, но без да има съдебно разрешение за търсената информация. Обикновено интересът бил към “глупави” или недобронамерени коментари по адрес на политици или министри, споменати в журналистическите материали.”
Колкото повече информация се публикува за подобни практики, толкова по-добре може да се следи за прецизното прилагане на законите. В публикацията на Сега няма данни какво точно е правното основание, ако става дума за нещо повече от неофициални запитвания.
