Медийно право

Не сме изправени пред избор сигурност или права. Няма такъв избор. Не може да се иска от гражданите да правят такъв избор. ЕС е за нулева толерантност към нарушенията на правата в Хартата за основните права на Съюза (Програма от Стокхолм).

И в България темата става актуална, ако изобщо е преставала да бъде.

Запитванията за лични данни.  Ясно е, че  е важно  какво точно е правното основание, ако  става дума за нещо повече от неофициални запитвания. Това може да се изясни само като се видят актовете.  Пейо е написал: в актовете, с които той разполага, има проблем. Предоставяне на исканите данни – само при наличие на съдебно разрешение, противозаконното придобиване на IP адреси и други трафични данни е престъпление по чл. 171а  НК.

Борбата с пиратството. Прессъобщението на МВР очертава участниците в събитието за подписване на Меморандум за разбирателство и сътрудничество за противодействие на интелектуалното пиратство в България. Тук вече не става дума за сигурност срещу права, а за едни права (на интелектуална собственост) срещу други права – и техния баланс в цифровото време.

Идеята на меморандума не е нова: иска  се сътрудничество от доставчиците  на интернет достъп (помним плана Албанел). Тази вълна тепърва ще стигне до България – най-малко по повод АСТА (в този смисъл се произнася  Съветът).

АСТА (Anti-Counterfeit Trade Agreement)  е  много по-агресивен, обхватен  и подробен, отколкото експертите очакваха. АСТА   се изготвя на закрити съвещания.  Според европейския надзорник за лични данни,  в договора се предвиждат мерки, които са непропорционални.

Президентът Обама e  взел  отношение по темата: агресивно ще защитаваме нашата интелектуална собственост.   На същата дата (11 март)  Европейският парламент гласува резолюция по АСТА , в която:

5.  подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;

6.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;

9.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;

10.  счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“;

11.  подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС.

Особено след влизането в сила на Договора от Лисабон гласът на Европейския  парламент не е за подценяване.