В отговор на преюдициално запитване Съдът разглежда таксата за преносимост на номера / възможността за телефонния абонат да запази своя номер при смяна на оператора:
Трябва ли член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че регулаторът, който следи таксите за абонатите да не възпират използването на възможността за преносимост на номера, е длъжен да взема предвид разходите на операторите на мобилна телефонна мрежа за извършването на тази услуга?
Според решението по дело С-99/09, като използва обективен и надежден метод, регулаторът трябва да определи както понасяните от операторите разходи за осигуряване на преносимост на номера, така и пределния размер на таксата, над който потребителите могат да откажат посочената услуга.
Следователно в тази хипотеза може да се окаже необходимо регулаторът да приеме, че размерът на потребителската такса трябва да бъде по-нисък от размера на разходите на операторите – ако изчислената само на основата на тези разходи такса може да възпре потребителите да използват възможността за преносимост.
