Медийно право

Забележително решение е приел Съдът на ЕС по дело    C‑3/09 Erotic Center, отговаряйки на следния въпрос:

Трябва ли кабина, която представлява помещение с възможност за затваряне, в което само един човек може да се настани и срещу заплащане да гледа филми на телевизионен екран, като сам пуска филма с поставянето на монета, има възможност да избира между различни филми и за времето, за което е платил, може  да  избира филм, да се смята за „кино“ по смисъла на Шеста директива за ДДС.

Както се забелязва, Съдът се държи в решението като учителка в начално училище и избягва да каже какво е  специално помещение като разглежданите в главното производство кабини и какво е характерни  за тези  обекти развлекателни услуги.

Кабини за съдържание за възрастни.

Където влизат сами, пускат монета и гледат.

Гледат, но не е кино – така е казал Съдът. За данъчни нужди поне: понятието входен билет за кино по Шеста директива   не се отнася за плащане, извършено от потребител, за да може да гледа самостоятелно един или няколко филма или откъси от филми в специално помещение като разглежданите в главното производство кабини.