В решение по съединени дела C‑316/07, C‑409/07 и C‑410/07 [Happybet] от 8 септември 2010 г. Съдът отговаря на преюдициални запитвания по повод решения, с които на заинтересованите лица се забранява извършването на всякакви дейности, целящи да позволят или да улеснят сключването на залагания върху резултатите от спортни състезания, организирани от доставчици, установени в държави, различни от Федерална република Германия.
Рекламата без разрешение за спортно залагане или за лотария с тираж в определени провинции се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба.
Лицата упражняват дейността си за сметка на Happybet (с разрешение в ОК и Австрия, което не е признато в провинция Хесен). Към Съда са отправени запитвания
- допустима ли е ограничителна мярка, когато държавата не е в състояние да докаже наличието на изследване, извършено преди приемането на посочената мярка, за пропорционалността ѝ.
- допустимо ли е притежателят на разрешението, както и трети упълномощени от него лица, да оперират на територията на други държави, без да е необходимо допълнително национално разрешение за това.
Съдът по-специално приема, че в областта на игрите и залаганията, злоупотребата с които има вредоносни социални последици, може да бъде обоснована национална правна уредба, която цели да предотврати стимулирането на търсенето. Особеностите от морален, религиозен или културен порядък, също както морално и финансово увреждащите лицето и обществото последици, свързани с игрите и залаганията, могат да са от такова естество, че да обосноват наличието на право на националните органи на преценка, достатъчно за определяне в съответствие със собствената им ценностна система на изискванията, които включва защитата на потребителите и на обществения ред.
На дадена държава не може да бъде отказано правото да разпростре до интернет прилагането на едностранните ограничителни норми, които приема с легитимни цели от общ интерес, единствено с мотива, че тази технологична среда по дефиниция има транснационална същност.
Националните юрисдикции трябва да гарантират, по-специално с оглед на конкретните начини на прилагане на разглежданата ограничителна правна уредба, че тя действително отговаря на загрижеността да се намалят възможностите за игри и да се ограничат дейностите в тази област по съгласуван и последователен начин.
Доколкото органите на дадена държава членка стимулират и насърчават потребителите да участват в лотарии, в хазартни игри или в игри със залагания, така че държавната хазна да реализира финансови печалби от това, тези органи не могат да изтъкват съображения за обществен ред във връзка с необходимостта от намаляване на възможностите за игра, за да обосноват ограничителни мерки.
Освен това, политиката на контролирано разрастване на посочените дейности може да съответства на целта за насочването им в подлежащи на контрол схеми, привличайки играчи, упражняващи забранени дейности, свързани с игри и незаконни залагания, към разрешени и регламентирани дейности. Всъщност, за да се изпълни тази задача, операторите, на които е дадено разрешение, следва да съставляват надеждна алтернатива на забранената дейност.
В заключение:
- Пропорционалност може да се установява и без специално изследване.
- Допустимо е държавата да изисква, при спазване на условията на правото на Съюза, операторът да разполага с разрешение, издадено от собствените ѝ органи, за да може да предлага такива услуги на потребителите, намиращи се на нейна територия.
