Право на ЕС, свобода на предоставяне на услуги
Георги Иванов Елчинов, който пребивава в България и е здравноосигурен, страда от злокачествено онкологично заболяване. Елчинов подава молба до НЗОК за разрешение за лечение в Берлин, като цената се покрие от българската му здравна осигуровка. Молбата се е основавала на невъзможността за получаване на предписаното лечение в България. С оглед сериозността на медицинското му състояние и преди НЗОК да е дала отговор по неговата молба, Елчинов спешно постъпва в немската клиника, където се пристъпва към предписаното лечение. Няколко седмици по-късно, след получаването на становище от Министерството на здравеопазването, в което се потвърждава, че посоченото лечение не се предоставя в България, НЗОК взема решение за отказ по молбата на г‑н Елчинов. Той обжалва отказа.(…)
На 14 май 2009 г. в Съда постъпва преюдициално запитване на Административен съд София-град относно лечение в друга държава от ЕС и поемане на разходите за лечението.
В днешното си решение по делото C-173/09 Съдът взема предвид факта, че в България е щяло да се пристъпи към хирургична намеса, която не може да се разглежда като идентично или еднакво ефикасно лечение.
Съдът отбелязва, че предвидените в българското законодателство обезщетения не са установени чрез точно изброяване на типове лечение или способи на лечение, а чрез по-общо посочване на категории или типове лечение, или способи на лечение.
Съдът заключва, че при тези обстоятелства, разрешително за лекуване в чужбина не би могло да бъде отказано :
– когато чрез прилагане на обичайните принципи на тълкуване и след основана на обективни и недискриминационни критерии проверка при отчитане на всички релевантни медицински факти и наличните научни данни се установие този способ на лечение съответства на посочени в списъка типове лечение, и
– когато в държавата, на чиято територия пребивава осигуреното лице, не може своевременно да бъде предоставено алтернативно, еднакво ефикасно лечение.
Когато е установена незаконосъобразност на отказа, а лечението е приключило и са направени разходи, националният съд трябва по реда на националното процесуално право да задължи компетентната институция да възстанови на посоченото осигурено лице сумата, която тази институция по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно издадено.
Размерът на сумата се определя по законодателството, което прилага държавата, на чиято територия е предоставено болничното лечение. Ако така изчислената сума е по-ниска от тази, която би се получила при прилагането на действащата уредба в държавата по местопребиваване в случай на лечение в нея, компетентната институция за своя сметка възстановява на осигуреното лице разликата между тези две суми, но в границите на действително направените разходи.
