КС се е произнесъл по съответствието с Конституцията на разпоредби от Закона за развитието на академичния състав, докладва Красен Стойчев. Обявени са за противоконституционни множество текстове, според медиите – 16.
КС сочи, че подзаконовите актове не могат да съдържат първична правна уредба. Като недопустима се определя и законодателната делегация в правилниците на висшите училища. И освен това, според КС законът съдържа правила, които влизат в противоречие с разпоредбите и принципите на Конституцията.
Народното събрание следва да постанови как да се уредят обществените отношения с оглед обявените за противоконституционни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България, в т.ч. разработването и приемането на нова, концептуално завършена, обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав, се казва в решението.
Голяма каша.
И преди беше ясно, а и от решението си личи, че законът е много неясен и объркан откъм правна технология. Обаче от цялостната аргументация и детайлите на решението лъха такъв бесен етатизъм, чак контрареволюционерски.
Реформаторските идеи не печелят от рестарт, но по-добре рестарт (и реформа), отколкото нищо.
Ще се съглася, че решението заслужава много подробен анализ. От патоса, през основанията и аргументите до езика.
О.К., решението си е решение – няма да го коментирам, но то означава, че всички защити на докторати, конкурси за асистенти и прочие са напълно блокирани. Е, сега какво правим?
Какво да направим ли? Да спазим всички Европейски правни разпоредби в областта на висшето образование и науката и се освободим от съветския тип структуриране, насилствено наложено през лятото на 1946 година. Тази реформа завърши за развитата част на Европейския съюз през 2006 г. със завършване на програмата за еLearning на Европейската комисия. Тя изисква НАУКАТА ДА СЕ ВЪРНЕ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ И ОБСЛУЖВА НУЖДИТЕ НА ИКОНОМИКАТА И ПРАКТИКАТА, най-общо казано. Не става дума за механично придвижване на учени, а за децентрализация, за хоризонтална,гъвкава структура и модерна визия. Защото все повече българчета ще предпочитат европейските университети пред българските.
Зловеща е ролята на Президиума на ВАК, който блокира съвременните научни направления особено в обществените науки и задържа статуквото като “научни” критерии от 60-те и 70-те години на миналия век. Председател на Президиума на ВАК е проф. дфн Александр Викторович Федотов. Коя друга държава би назначила за основен селекционер в националната си наука чуждестранен гражданин от държава, която дори не е член на Европейския съюз? Само България.
Подобна, също така зловеща е ролята на Президиума на БАН, който представя втора администрация за научните институти, центрове и всякакви други имитации на научни структури. Тази втора администрация е идеологическата цедка, чиято задача е да ограничи българската наука в руслото на статуквото от миналия век.
“3. Обявява за противоконституционен чл. 12 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.”- Решение № 11 от 5.10.2010 г. по Конституционно дело № 13/ 2010 г. Още един нонсенс, защото в европейската и световната наука няма два доктората – малък и голям. Това е съветска практика, която може би съществува освен в Русия и в Северна Корея и Куба, но не и в развитата част на света и в частност – в Европа. Докторатът е последната степен на висшето образование, а хабилитацията е свързана както с висшето образование, така и с научните изследвания в университетите.
Противопоставянето на децентрализацията в науката пък означава единствено непризнаване и НЕПОЗНАВАНЕ /ЛИПСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ/ на Европейските правни разпоредби и реформата, която завърши във висшите училища, структурирани във факултети с обучитална дейност и центрове/институти/лаборатории – с изследователска дейност.
Изтъква се ролята на Националната агенция за оценяване и акредитация, но не се споменава нито дума за АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПРАВА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ И УЧЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.
Не се споменава нищо за хармонизиране със съвременните стратегии и програми на Европейския съюз – Дигиталната адженда за Европа /19.05.2010 г./ и последвалата стратегия “Силата на иновациите”.
Новият закон за висшето образование и науката, появил се със закъснение от 38 години, трябва да ХАРМОНИЗИРА БЪЛГАРСКАТА НАУКА С ЕВРОПЕЙСКАТА. Още е твърде, твърде рано да мислим за световни стандарти, тъй като сме отдалечени с няколко десетилетия от съвременната модерна, дигитална европейска наука.