Наскоро Ерик Шмит от Гугъл беше цитиран да казва, че идва бъдеще, в което нищо няма да се забравя, никога няма да можем да се загубим и никога няма да сме сами. Вероятно. Но ако интернет не знае да забравя, това със сигурност е не само оптимистично.
Днес ЕК публикува проект за ревизия на правната рамка на ЕС в областта на личните данни. Съществен елемент от проекта е правото на всекиго да бъде забравен онлайн. Смисълът е хората да имат право да изискват личните им данни да не се обработват и да се изтриват окончателно, когато данните вече не са нужни или когато желаят те да бъдат заличени.
В мотивите се казва, че правото на личен живот не трябва да се ограничава само защото това е лесно или от ограничаването може да се печели.
Трудно…почти невъзможно…
Колегата от Гугъл бърка теоретичната възможност с практическата. На практика съхранението на информация има цена и полза. Това, че цената пада, не означава че съотношението остава полезно. Давността ще се увеличи, може би драстично, но няма да нарасне до безкрайност. Просто не е интересно да пазиш толкова информация, все едно да си купуваш всички книги в книжарницата и да си ги трупаш у дома.
Той говори и за “разширяващата се версия на човечеството в мрежата”.
Цифрова версия на човечеството: не само никога няма да сме сами, но не се налага и да сме живи, стига да имаме цифрови следи. Сигурно стават за някаква употреба.