Българското законодателство предвижда задължително пенсиониране на университетските професори, когато навършат 68-годишна възраст, и възможност да продължат да упражняват дейността си след 65-годишна възраст само посредством срочни договори за една година, които могат да се подновяват най-много два пъти.
В решение от днес по съединени дела C-250/09 и С-268/09
Георгиев / Технически университет Съдът на ЕС се произнася по четвърто преюдициално запитване, постъпило от български съд.
Основният въпрос, отправен към Съда, е дали се допуска национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.
Според Съда, българското законодателство не противоречи на правото на Съюза, доколкото преследва законосъобразна цел, свързана по-специално с политиката по заетостта и трудовия пазар, като осигуряването на качествено образование и оптималното разпределяне на професорските длъжности между поколенията, и позволява да се постигне тази цел с подходящи и необходими средства. Националният съд следва да провери дали тези условия са изпълнени.
Уважаема г-жа Огнянова,
би било добре г-н Огнян Стоичков от Комисията с дългото име, в което има и висше образование и наука в Народното събрание и министър Сергей Игнатов да бъдат уведомени за това решение на Съда на ЕС във връзка с горната граница на пенсиониране на учените. БАН и ВАК показват драстични несъответствия в избора на ръководство /имам предвид възрастта на председателя на БАН и преобладаващия състав на Президиума на ВАК с членове в надпенсионната възраст от 65 г., да не говорим за членовете между 70 и 80 години.
Любима Йорданова – ljubima@abv.bg
Всъщност първо е ред на българския съд, има да установява връзка между цели и средства.
Въпросът е принципен и за други позиции – г-н Гиньо Ганев заемаше държавна длъжност на пределни години без това да прави на някого впечатление.
Какво научно развитие чака например един асистент, ако неговият професор в катедрата ще работи до 70-80 години, по правило на практика тези хора не четат лекции, не водят упражнения и семинари, не работят по научни проекти – имат определена ценност като рецензенти и консултанти.
В момента наблюдавам работата на Президиума на ВАК с хора главно над 70-те години. Мислите ли, че те могат да реализират дигиталната наука в България, че имат разбиране за модулите за виртуално обучение и реформата, която в развитите държави на ЕС завърши в края на 2006 г.? Имам предвид програми на ЕС като: eLearning (2004-2006), Дигитална адженда за Европа, оповестена от Европейската комисия на 19.05.2010 г., когато се състоя митинга на БАН с ковчега и кръста. Става дума за НЕАДЕКВАТНОСТ, тази е точната дума. Вместо втурване към европейските програми и разработване на транснационални и интердисциплинарни проекти – кръстове, ковчеци, протегната за милостиня ръка. В коя европейска и световна наука държавата осигурява цялото финансиране на науката? Все още в България, е отговорът, за съжаление.
Социалистически стереотипи, неизживяни и характерни за това поколение “учени”, които винаги са ръководили науката, но не са я правили. Да поискам ли научната продукцията на акад. Иван Юхновски, член на Президиума на ВАК и на акад. Никола Съботинов, председател на БАН ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 5 ГОДИНИ? Академиците не се атестират, ТЕ ОЩЕ СА С ПРИВИЛЕГИИ.Законът не е един и същ за всички, пребиваващи в българската наука.
В дигиталната ера думата трябва да имат учените, а не съдът. 65 години са достатъчни на държавна работа. След това – участие в проекти.
Впрочем изпратих съобщението Ви на министър Сергей Игнатов за сведение.
Министърът е знаел за решението вероятно преди мене, но все пак нека да видим какво казва то: на наднационално ниво няма правна пречка професорите да се пенсионират на 65 + 3 по 1, ако се докаже, че това е добре за качеството на образованието.
Радвам се, че мислим в една посока и тази Ваша публикация е много ценна за българската реформа. Ще споделя тук и практиката на Германия – пенсиониране в деня на навършване на 65 г., разбира се след лаудацио и въобще отбелязване на събитието с колоквиум в духа на доброто европейско възпитание и… изключване от сървъра на университета на другия ден. Законът е еднакъв за всички учени. Те не престават да се занимават с наука, участват (НО НЕ РЪКОВОДЯТ) изследователски проекти, включително и европейски; издават сборници по тематиката, спонсорирани от мощните немски фордации, подпомагащи образованието и науката; стават консултанти и рецензенти. Никой не омаловажава научните им постижения, напротив. Моделът в България е малко по-различен, защото управляващите науката например трудно биха могли да се изявят като учени след пенсионирането си. Впрочем преди да Ви отговоря, изпратих текста и на министър Дянков. Сигурно го имат, но да не се изпусне някоя важна информация. В бюджета за 2011 г. Министерството на финансите е предвидило още 40 милиона лева за ресора.