В последното предаване Неделя 150 водещ е Лили Маринкова, а между събеседниците е Волен Сидеров.
В хода на разговора Сидеров стига до извода, че Лили Маринкова не е обикновен журналист, а изпълнява платени поръчки. Към Сидеров в следващите дни се присъединява и Бареков (споменат в Неделя 150 в контекст Бареков – Пеевски), според когото “в публичното пространство Канал 3 открито се свързва с кръга от медии, обслужващи лицето с мярка за неотклонение Алексей Петров.” Даниела Петрова, председателка на парламентарната медийна комисия, се е произнесла така: “Имената, които се цитират в предаването, трябва да бъдат поканени”.
Няма правна пречка за ангажимент извън основното работно място при спазване на политиката на съответната медия, в случая на БНР. Особено в цифровото време, при толкова възможности онлайн. Както няма правна пречка Бареков да поиска право на отговор.
Конституцията съдържа норма, според която цензурата е забранена. ЗРТ уточнява: забранено е да се получават инструкции и указания за упражняването на професията от лица извън медията/ например по въпроса кой да бъде канен в студиото и какво да бъде питан.
Но Сидеров е прав: Лили Маринкова не е обикновен журналист. Тя е лице на гражданската журналистика.
*
CEM вече има решение , накратко:
1. Не констатира нарушение на разпоредбите на ЗРТ.
2. Може да се иска право на отговор.
3. Може да се прилага саморегулиране.
4. Препоръчва регламентиране на възможността за алтернативен ангажимент на работещите в БНР и БНТ като журналисти или ПР експерти.
5. Назначава мониторинг на отразяването в предаването Неделя 150 на програма „Хоризонт” на БНР на темата за взрива пред редакцията на
вестник „Галерия” по спазването на изискванията за отразяване на различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко предаване.
Гугъл показва, че Неделя 150 е била и друг път обект на такъв мониторинг точно за плурализъм на гледни точки и резултатът е положителен за БНР.
Нели, проблемът на Сидеров, Бареков, Петрова и др.п. е, че съдят за другите по собствения аршин.
Все повече ще натискат и Сидеров, и Борисов, и тям подобните им. Те така разбират нещата. Дано съпротивителните сили на журналистиката в България не са отслабнали съвсем от глупав ПР и барековщина.
Лили Маринкова проявява афинитет към определени теми. Това вероятно не е нищо лошо, освен, че е предсказуемо като поведение и отношение. Да, много често всичко това се припокрива с интересите на “гражданското общество”, но лично аз оставам с впечатлението, че водещ в случая е някакъв неин личен интерес, а не този на гражданите. Не мога да забравя интервюто, което тя взе от Емил Кошлуков в изборната нощ, когато стана ясно, че Новото време не преминава изборния праг.
При всички условности обаче, тя е един от малкото стойностни журналисти в България!
Вие казвате афинитет, аз мисля рефлекс.
Граждански рефлекс. Към темите с преобладаващ обществен интерес, дори когато и особено когато колегията е предпазлива да работи по тях.
Впрочем, интересно е, че самата Лили Маринкова през 2008 г. на дискусия за медиите в България сама е преценила за важно да каже следното
“””
Но какво можеш да направиш на хора, които са така неизвестни и така тайнствени? Кой иска да пише срещу Алексей Петров? Има ли много желаещи?
“””
(можете да намерите изказването й в сайта на БХК, в раздела за сп.”Обектив” – Брой 162 от февруари 2009)
Да, през 2008 г. Лили Маринкова е смятала, че при Алексей Петров и хората около него има нещо нередно, за което журналистите обаче не се осмеляват да пишат.
А днес? Днес Лили Маринкова застава на обратната позиция.
Днес Лили Маринкова като водещ на предаването “Неделя 150” в разговор с Волен Сидеров твърди за Алексей Петров и за хората около него следното: “Ето, позиционират се като кръг, който подкрепя някакъв потенциален кандидат за президентските избори. Времето, в което ще се определят тези хора, е дълго. Те могат да стоят в този център. Какво ще ги различава от вашия вестник, да кажем? ”
Всъщност тонът в разговора Маринкова-Сидеров се изостря в момента, в който Сидеров заявява, че коментаторите в последно време “шикалкавят”. Т.е. в момента, в който Сидеров се доближава до позицията, която през 2008 г. е заемала и самата Маринкова (тогава тя пита: “Кой иска да пише срещу Алексей Петров? Има ли много желаещи?”)
За разлика от 2008 г., днес Лили Маринкова (в предаването “Неделя 150” на 13 февруари 2011 г.) обаче заема точно противоположната позиция. Днес тя се нахвърля срещу Сидеров с думите: “Как можете да слагате всички журналисти в някаква такава квалификация? Всеки се опитва да дири истината по свой начин. ”
И същественото е, че ако Сидеров отправя своята “квалификация” не лично, а по-общо – към неназовани “коментатори” (че “шикалкавят”), то Маринкова се обръща лично към него с лични квалификации:
“Без обобщения, господин Сидеров. Някакси много е диктаторско да давате обобщения.”
Г-н Сирков, цитирате твърде фриволно, а и интерпретирате цитатите както ви изнася. Логиката е елементарна, жалко, че не сте я отбелязали: през 2008 г. Алексей Петров е бил неизвестен и тайнствен. Днес не е така – благодарение на нашия премиер и безспорно добрият полицай Цветан Цветанов, се знае много за Алексей Петров. А и това, което цитирате за днес също е неправилно тълкувано от вас.
“Бончо”, ако прочетеш изказванията на Маринкова от 2008 г. (в сайта на БХК, в раздела за сп. “Обектив” – Брой 162 от февруари 2009), ще видиш, че през 2008 г. тя твърди за един вестник в България, че той е
“залепен за една от възможните институции, една от възможните групировки на ченгета, които дават сведения”.
Днес Маринкова се прави, че не вижда, че и в сегашната ситуация има у нас един такъв вестник, който е “залепен за една от възможните институции, една от възможните групировки на ченгета, които дават сведения”. Днес Маринкова вече казва за такъв вестник следното: “Ето, позиционират се като кръг, който подкрепя някакъв потенциален кандидат за президентските избори. Времето, в което ще се определят тези хора, е дълго. Те могат да стоят в този център. Какво ще ги различава от вашия вестник, да кажем?”
Бойко Борисов: Специално аз към Лили Маринкова имам само уважение, тя също – към мен и не бих се намесил в медийна тема.
Сайт на МС, 16 февруари
🙂 Да, горното действително е новина. Тъй като показва, че Лили Маринкова по някакъв (да се надяваме, подходящ) начин междувременно вече също е засвидетелствала своето уважение към Бойко Борисов.
Защото само преди година (в интервю за сп. “Тема”) тя споделя следното:
“””
– Вашето лично отношение към премиера какво е?
– Аз нямам лично отношение към премиера. Бойко Борисов никога не е посещавал БНР. Това прави впечатление на част от работещите тук.
“””
Цялото интервю можете да намерите в сайта на СБЖ, под надслов: “Лили Маринкова: Все по-трудно правя престижно интервю”