По дело C‑52/09 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Konkurrensverket срещу TeliaSonera Sverige AB, Съдът тълкува член 102 ДФЕС с оглед на критериите, които следва да се прилагат спрямо ценова практика на свиване на маржовете, за да се приеме, че тя съставлява злоупотреба с господстващо положение.
TeliaSonera, по-рано Telia AB, е историческият оператор на шведската фиксирана телефонна мрежа, който в миналото е притежавал изключителни права. Това дружество отдавна притежава състояща се от метални кабели мрежа за местен достъп, свързваща почти всички домакинства в Швеция.
TeliaSonera предлага на операторите специален продукт за ADSL достъп, предназначен за междинните доставки. Този продукт позволява на посочените оператори да предоставят услугите си за широколентов достъп на крайните потребители.
Същевременно TeliaSonera предлага услуги за широколентов достъп и пряко на крайните потребители.
Съдът реши:
При липсата на каквато и да било обективна обосновка може да представлява злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС фактът, че вертикално интегрирано предприятие, което има господстващо положение на пазара на едро за междинни услуги за широколентов достъп чрез асиметрична цифрова абонатна линия, прилага ценова практика, при която разликата между цените, практикувани на този пазар, и тези, прилагани на пазара на дребно на услугите за широколентов достъп за крайни потребители, е недостатъчна за покриване на специфичните разходи, които същото предприятие трябва да направи за навлизане на този пазар.
При преценката дали подобна ценова практика представлява злоупотреба следва да се вземат предвид всички обстоятелства на всеки конкретен случай.
