Ново решение на Върховния съд на САЩ по делото Snyder v. Phelps за баланса между свободата на словото и неприкосновеността на личния живот.
ВС взема отношение към хомофобски протести на баптистка църква по време на погребението на американски войник. Съдът приема, че словото се ползва със защитата на Първата поправка, тъй като се засягат въпроси от обществен интерес.
Според медиите съдът показва, че свободата на словото заема толкова централно място в ценностите на нацията, че се защитава дори когато става дума за жестоки и непопулярни протести – както в този случай, в момента на най-дълбоката скръб на семейството:
Словото може да причини много болка, но ние не може да реагираме на тази болка чрез санкциониране на говорещия. Като нация сме избрали да се защитава дори болезнена реч по въпроси от обществен интерес, за да се гарантира, че не се ограничават дебатите.
Остава трудно да се предвиди дали степента на защита, която се дава по въпроси от обществен интерес (политическо слово), би била същата при други въпроси (търговско слово).
Единственият съдия, според когото Първата поправка не е основание за брутално отношение към частни лица, е Алито. Подобна позиция (срещу абсолютизма на Първата поправка) той е заел и по делото за продажбата на видео с насилие към животни. Предстои решение по делото за забраната на деца да се продават видеоигри с насилие в Калифорния. Алито обаче е гласувал с мнозинството по Citizens United за свободата на политическото слово на корпорациите, WP пише.
Във форумите : Сърцето ми е с Алито, разумът – с Робъртс.
Намерили те, американците, та се… Я да ги подпукат от “Уикенд”, “Шоу” и “Папарак”, та да разберат къде зимуват раците! И кон боб яде ли?!
значи hate speech не е престъпление според американската конституция? Чудя се, това не противоречи ли на други решения на техния ВС?
В случаи като този по-скоро е много жалко, че една толкова ясна и безспорна фактическа обстановка се налага да стига чак до Върховия съд, за да намери своето справедливо решение.
Достатъчно е човек да погледне описанието на случилото се (протестът се изразява в редица от хора, които мирно издигат плакати с надписи, на публично място на около 300 метра от църквата, в която се провежда погребението – и то в продължение на 30 минути преди да започне погребението – като при това няма никакви индикации, че протестът по някакъв начин се е отразил на самата погребална служба) – за да му стане ясно, че по този повод не може да има никакви претенции за “неприкосновеност на личния живот”.
Както е записано и в решението на съда, съдържанието на протестните надписи е засягало въпроси от обществена значимост: политическото и моралното поведение на САЩ и на гражданите на тази страна, съдбата на тази нация, хомосексуалността във въоръжените сили, скандалите, в които са въвлечени католически свещеници – като църквата Westboro е изразявала своите възгледи по тези въпроси по начин, предназначен те да достигнат до колкото се може по-широка публика (а не конкретно до подалия иск по този повод).
@ idle
Баланси, уточнявани от съдебната практика. За мнозинството съдии има значение дали словото е по въпроси от обществен интерес – защитата в САЩ е доста широка, различна от тази, с която сме свикнали.
Но все пак един съдия е намерил аргументи за обратен извод, поради което идващите решения се чакат с още по-голям интерес.
Всъщност интересно и много показателно е, че самият Алито в своето възражение съвсем ясно посочва, че това, на което той е смятал, че трябва да се основава съдебното решение – “умишлено причиняване на емоционален стрес” – всъщност се установява много трудно. Защото законът и съдебната практика до момента изискват решения за “умишлено причиняване на емоционален стрес” да се издават в полза ищеца само тогава, когато “нанесените поражения са действително тежки и е невъзможно да бъдат излекувани с времето”, както и когато “нанесените поражения са толкова тежки, че никой разумен човек да не може да издържи на тях”. Освен това се изисква поведението на ответника да е било “дотолкова отвратително, че да преминало всякакви граници на приличието, да бъде считано за жестоко и напълно преприемливо в едно цивилизовано общество”.
И самият Алито в становището си разкрива, че всъщност неговото основание да иска осъждане на църквата Westboro се крепи на факта, че самата църква при предишните гледания да делото е водила неправилно защитата си – т.е. църквата Westboro е пропуснала да се позове на факта, че поведението на нейните протестиращи членове не попада в състава на описаното по-горе “умишлено причиняване на емоционален стрес”. Вместо това църквата Westboro просто се е позовала Първата поправка.
On March 2, the U.S. Supreme Court, in an 8-1 opinion written by Chief Justice John Roberts, handed down its ruling in Snyder v. Phelps, upholding the right of the Westboro Baptist Church to stage vile protests of military funerals. The New York Times, in an editorial titled “Even Hurtful Speech,” praised the opinion for its “incisive language,” and its recognition that “even deeply flawed ideas must be defended because they are part of the public debate on which this country depends.” The Washington Post, in an editorial titled “The right to even ugly free speech,” shared this praise, noting, “The beauty of the First Amendment is often most vibrantly expressed under the ugliest of circumstances.”
While these papers pat themselves on the back for their fidelity to the First Amendment, let’s keep something in mind: These same papers excoriated the Supreme Court when it held that Congress lacked the power to ban a political documentary produced with corporate money. What gives?
The answer is that the Westboro Baptist Church’s speech, while vile, is also totally inconsequential. Nobody is going to be persuaded by their inarticulate grunts of rage. And it is relatively easy to tolerate speech that you do not believe will persuade anyone. What is considerably harder is to stand up for speech that is persuasive, speech that might actually cause people to adopt beliefs or enact policies that you disagree with.
http://www.makenolaw.org/blog/5-politicalspeech/174-why-do-newspapers-support-westboro-baptist-but-not-citizens-united
Но критикуваха Върховния съд, когато прие, че Конгресът няма право да забрани актове, произведени с корпоративни пари.
Ще се съглася напълно. Трудно се приема свобода за словото, което подкрепя/води до политики, срещу които си.
Да, наистина голяма и съвсем демократична “болка” е това (причинява се не само от слово) – че други хора имат някакви други виждания и може евентуално да подкрепят или да водят някакви други политики…