В контекста на вълненията около бъдещето на мерките за защита на интелектуалната собственост в ЕС ( проекта на нова директива IPRED2) и проекта на международно споразумение (ACTA) има смисъл да се види оценката на действащата директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (IPRED1).
Директива 2004/48/ЕО хармонизира минималните средства, предоставени на носителите на права и институциите за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост. Акцентите в доклада на ЕК (COM (2010) 779):
- Забележителен напредък. Високи европейски правни стандарти.
- Безпрецедентното увеличение на възможностите за нарушаване на правата върху интелектуална собственост, които предлага интернет, не е било взето предвид в IPRED1.
- Ролята на посредниците – “Директивата досега оставя на държавите да решат кога и как да се наложи забрана на посредник.” ЕК смята да се активизира в тази област: “Предвид благоприятната позиция на посредниците, позволяваща им да допринесат за предотвратяването и прекратяването на онлайн нарушенията, Комисията би могла да проучи как да осигури по-активното им участие.”
- Връзката с други комуникационни права, напр. правото на информация и личната неприкосновеност – ЕК се позовава на практиката на Съда (как иначе) и намира за подходящо да се търси нов баланс. Съдът изисква да се намери справедливо равновесие между отделните засегнати права, признати като основни права от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Справедливото равновесие е трудна задача. Изрази на ЕК като “недостатъчно мощни законодателни и незаконодателни инструменти” са значещи за посоката на развитие на законодателството. Последното изречение в съобщението уверява, че мерките на наднационално равнище ще се приемат в диалог.
Т.нар. посредници, трябва да следят и при нарушение:
1. Да защитават правата на авторите не с безплатната помощ на данъкоплатците /полиция; НК и чл.172а; последващо безплатно гр. дело/, а чрез съда. Обикновено дело за обезщетение при отказ след покана и толкоз.
2. И задължително, при подаване на поканата за плащане /офертата/ на разкрития ‘пират’, да СА ГОТОВИ ЕДНОВРЕМЕННО ДА УВЕДОМЯТ ВСИЧКИ негови колеги – конкуренти за условията на продажба на този пазар. Само в такъв случай, съда да започва да им ходи по гайдата. Т.е. чак от съобразеното със ЗЗК уведомяване да възникват задълженията на ‘пирата’.
Сегашният начин на защита може да се определи, като мързелив, без търговски риск /бюджетът плаща защитата по НК/ неравнопоставен и несправедлив рекет спрямо ‘пирата’. Дори пирата несправедливо е набеден за такъв. Всъщност, по-правилно да бъде наречен ‘търговски рекламен агент – Разпространител’! Защото с предпиемчивостта си той открива пазар, на който впоследствие, авторът МОЖЕ ДА РАБОТИ!
Цялата логика на интелектуалните права и защитаващите ги посредници е обърната. И естествено, това се подържа от заинтересованите. Най-често те са и по-големите… Познати неща, нали?