Харолд Бейкър, федерален съдия в Илинойс, отказва на носители на права да разпореди на доставчици на интернет достъп (ISPs) да разкрият детайли за самоличността на потребители, потенциални нарушители на правата на интелектуална собственост, по техния IP адрес.
Според съда носителите на права игнорират факта, че собствениците на адресите не са непременно нарушители. Aко лицата не са направили нищо лошо, смущението от разкриването им е твърде голямо, а използването на съдебната система – скъпо и сплашващо.
Интересни са позоваванията на съдията на професор по право от GWU и на казуси в медиите. В случая ISPs са и университети като Carnegie Mellon, Columbia и University of Minnesota. Според съда корелацията между IP адрес и нарушител не е еднозначна: нарушител може да бъде абонат, член на домакинството на абоната, посетител, съсед или дори лице, което е паркирало в съседство.
Доколкото в момента се установяват балансите между личната неприкосновеност и защитата на носителите на права, според адвокат, цитиран от TorrentFreak, актът на съда в Илинойс има значение за формирането на практиката (potential game changer).
Свидетели май им трябват. Или просто отговорност САМО за стопански субекти спечелили или причинили загуби.
Света се променя. Правилата също трябва. Нали за това са направени – да решават проблеми, а не да създават.
Просто некои “праводържатели” прекалиха с бързите и евтини mass-litigations.
Може да се говори дори за тенденция в правораздаването – първо беше Тексас, а сега Илиной.