Решението Batchelor / ЕК позволява да се направят и някои изводи относно националните списъци на събития с важно значение за обществото. Според Общия съд (т.94-95):
- държавите са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата може в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.
- Целта на спазването на правото на Общността не е застрашена, когато държава не желае да сътрудничи при преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерките, които тази държава приема или възнамерява да приеме. В подобна хипотеза посочените мерки няма да бъдат разгледани от ЕК, няма да се ползват от взаимно признаване и ще се приложи изцяло гарантираната от първичното право свобода на предоставяне на услуги.
Следователно според Общия съд ако една държава не предостави на ЕК за разглеждане национален списък+ мерки по чл.14 ДАВМУ, това не води до санкция за държавата.
Разбира се, ако държавата не желае да сътрудничи, големият губещ са зрителите – защото целият механизъм на списъците е регламентиран с цел преобладаващата част от населението да не е лишена от достъп до значими събития, предимно спортни събития, по безплатната телевизия.
(Нормата: “Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата- членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.”)
С думите на Общия съд, България е пожелала да има политика към защитата на аудиторията по отношение на достъпа до значими събития. По-рано този месец СЕМ прие (с решение 140/ 12 юли 2011) проект на национален cписък и мерки за защита на достъпа на аудиторията до значимите събития в списъка. България трябва по-нататък да влезе в процедура за взаимно признаване.
Събитията според проекта:
1. Зимните и летните олимпийски игри;
2. Официалните футболни срещи на българския национален футболен отбор в годишния календар на УЕФА и ФИФА;
3. Футболните срещи за откриването, полуфиналите и финалът на Световното първенство по футбол;
4. Полуфиналите и финалът на Европейското първенство по футбол;
5. Финалът на Купата на България по футбол;
6. Международните срещи на националния отбор по волейбол (мъже);
7. Международните срещи на националния отбор по баскетбол (мъже);
8. Световна купа по ски (алпийски дисциплини);
9. Световно първенство по борба;
10. Световно първенство по художествена гимнастика и Световна купа.
За сравнение, Белгия и Обединеното кралство са включили в списъка си цялото световно първенство по футбол, а Обединеното кралство – и цялото европейско първенство по футбол.
