Съдът на ЕС отговаря на най-различни въпроси, например длъжен ли е зъболекар, който поставя в чакалнята на кабинета си радиоприемник и чрез него дава възможност на своите пациенти да слушат музика, да заплаща справедливо възнаграждение за непрякото публично съобщаване на звукозаписите, използвани в радиопредаването.
Генералният адвокат г-жа Трстеняк смята, че зъболекарят е длъжен.
Днес Съдът е решил по дело C-135/10 SCF Consorzio Fonografici , че не е:
излъчването на звукозаписи изобщо не е присъщо на зъболекарската практика, защото клиентите на зъболекаря отиват в неговия кабинет с единствената цел да бъдат лекувани. Те имат достъп до някои звукозаписи на случаен принцип и без оглед на своите желания, в зависимост от момента на пристигането си в кабинета, от продължителността на изчакване и от естеството на полученото от тях лечение. При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване.
Това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи.
Соломоновото решение, като че ли предстои? Май не е това. Или греша. 8х
От една страна се радвам, че доктор Антонова няма да трябва вече да гони бетовеновите наследници и продуценти с чанта пълна с монети от по пет йоре. От друга, по бройка и общо ниво на абсурдност на делата, ЕС започва да догонва тези иначе толкова Съединени Щати. А това, както знаем, не води до нищо добро.
Но сериозно – звукозаписната индустрия явно вече е в състояние на пълна паника.
Има сериозно основание за паника: клиентите на доктор Антонова отиват в нейния кабинет с единствената цел да бъдат лекувани, а не с цел да имат достъп до някои звукозаписи на случаен принцип.
Щях да се смея, ако не беше тъжно… 😀
Утре ще цъфне някой адвокат до прозореца на колата ти и ще поиска 50 000 EUR обезщетение за звукозаписните компании, които представлява — ще ти обясни, че си надул музиката малко по-силно на предното кръстовище, тя се е чувала и през прозорците, и случайни минувачи на случаен принцип са имали достъп до определени музикални произведения, а ти не си заплатил нищо на компаниите…
😀
Имаш ясна теза: случайните минувачи случайно са минавали.
Зъболекарите: разчитам на специално отношение по случай добрата новина. 🙂
Имам чувството, че живея в бъдещето, а ей-го там, зад ъгъла, седи Бредбъри, Джордж Оруел, и се готвят за снимките на “Еквилибриум“, ама на живо… 😀
А когато става въпрос за посещение не при зъболекар, а в друг тип заведение?
Позицията на съда (“При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване”) едва ли би останала същата, ако ставаше въпрос не за зъболекарски кабинет, а за ресторант, например…
Защото всички знаем, че има ресторанти, на които обичайната клиентела опредлено Е възприемчива към въпросното излъчване.