Известно е заключението на Генералния адвокат по дело C‑544/10 Deutsches Weintor eG срещу Land Rheinland-Pfalz. Делото е по преюдициално запитване, отправено в рамките на спор между Deutsches Weintor, винаро-лозарска кооперация, и Land Rheinland-Pfalz (провинция Райнланд-Пфалц) относно реклама, в която се съдържа обозначение на вино като bekömmlich („лесно за усвояване, здравословно, питателно“).
Органът, натоварен с контрола върху търговията с алкохолните напитки в Райнланд-Пфалц, възразява срещу използването на обозначението „bekömmlich“.
Регламент № 1924/2006 забранява по принцип — независимо от това дали внушаваният благоприятен ефект е истински и подкрепен с научни доказателства — използването на здравни претенции в реклама на алкохолните напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол. Като се имат предвид опасностите от пристрастяване и злоупотреба, свързани с консумацията на алкохол, по-дългосрочната цел тук очевидно е да се избегне придаването на каквото и да било положително свързано със здравето значение, което по принцип би могло да насърчи консумацията на алкохолни напитки.
Според Генералния адвокат, общата забрана за използването на здравни претенции от разглеждания вид по отношение на алкохолни напитки като виното е съвместима с ДЕС и Хартата.
Update:
45 Все пак е важно да се вземе предвид и член 35, второ изречение от Хартата, който изисква да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза. Всъщност, както следва от съображения 1 и 18 от Регламент № 1924/2006, закрилата на здравето е сред основните цели на Регламента.
46 При тези условия съвместимостта на забраната, без изключение, на претенция като разглежданата в главното производство следва да се прецени от гледна точка не само на свободата при избор на професия и на свободата на стопанската инициатива, но и на закрилата на здравето.
47 Следователно тази преценка трябва да се извърши при спазване на необходимото съчетаване на изискванията, свързани със защитата на тези различни основни права, защитени от правния ред на Съюза, и на подходящо равновесие между тях (вж. в този смисъл Решение от 29 януари 2008 г. по дело Promusicae, C‑275/06, Сборник, стр. I‑271, точки 65 и 66).
48 Що се отнася, на първо място, до закрилата на здравето, необходимо е да се подчертае, че предвид рисковете от зависимост и злоупотреба, както и предвид установеното комплексно вредно въздействие, свързано с консумацията на алкохол, по-специално развитието на сериозни заболявания, алкохолните напитки представляват специална категория хранителни продукти, подчинена на особено стриктна уредба.
49 В това отношение Съдът вече неколкократно е имал повод да посочи, че мерките, които ограничават рекламата на алкохолни напитки, с оглед на борбата срещу злоупотребата с алкохол, отразяват загрижеността за общественото здраве и че опазването на общественото здраве, както следва също от член 9 ДФЕС, е цел от общ интерес, която при необходимост може да обоснове ограничение на основна свобода (вж. в този смисъл Решение от 10 юли 1980 г. по дело Комисия/Франция, 152/78, Recueil, стр. 2299, точка 17, Решение от 25 юли 1991 г. по дело Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivía, C‑l/90 и C‑176/90, Recueil, стр. І‑4151, точка 15, Решение от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Франция, C‑262/02, Recueil, стр. І‑6569, точка 30, както и Решение по дело Bacardi France, C‑429/02, Recueil, стр. І‑6613, точка 37).
50 Освен това, ако от член 3, буква а) от Регламент № 1924/2006 вече по правило следва, че използването на хранителни и здравни претенции не бива да бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо, това изискване важи на още по-силно основание за алкохолните напитки. Всъщност е от съществено значение всички претенции относно тези напитки да бъдат лишени от всякаква двузначност, така че потребителите да са в състояние да регулират своята консумация, отчитайки всички присъщи опасности, свързани с нея, и по този начин ефикасно да опазват здравето си.
51 В случай като този по главното производство обаче спорната претенция, дори сама по себе си да може да се приеме за фактически вярна, доколкото посочва намалено киселинно съдържание, при все това се оказва непълна. Всъщност посочената претенция изтъква определено качество, което може да улесни храносмилането, а премълчава факта, че независимо от доброто протичане на храносмилането, присъщите на консумацията на алкохолни напитки опасности изобщо не са изключени, нито дори ограничени.
52 Така законодателят на Съюза с основание е приел, че претенции като разглежданата в главното производство са двузначни, дори подвеждащи, когато се отнасят до алкохолна напитка. Всъщност, като подчертава единствено лесното храносмилане на въпросното вино, спорната претенция може да насърчи консумацията му и в крайна сметка да увеличи присъщите рискове от неумерената консумация на която и да е алкохолна напитка за здравето на потребителите. Поради това забраната на такива претенции може да се обоснове от гледна точка на изискването за гарантиране на висока степен на закрила на здравето на потребителя.
53 С оглед на гореизложеното може да се приеме, че пълната забрана на претенция като разглежданата в главното производство е необходима за осигуряване на спазването на изискванията, произтичащи от член 35 от Хартата.
[…]
57 Действително, без изобщо да забранява производството и търговията с алкохолни напитки, спорната правна уредба само урежда етикетирането и рекламата в ясно определена сфера.
58 Така в производство като главното спорната забрана изобщо не засяга самата същност на свободата при избор на професия и свободата на стопанска инициатива.
59 От гореизложеното следва, че пълната забрана в Регламент № 1924/2006 на претенция като разглежданата в главното производство трябва да се приеме за съответстваща на изискването за съчетаване на различните представени основни права и за установяване на подходящо равновесие между тях.
60 Предвид всички гореизложени съображения на третия въпрос следва да се отговори, че фактът, че е забранено без изключение, в Регламент № 1924/2006, на производител или търговец на вино да използва претенция като разглежданата в главното производство, дори ако посочената претенция сама по себе си е вярна, е съвместим с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС.
