През седмицата Генералната асамблея на Европейския съюз за радио и телевизия проведе 68-та си сесия в Страсбург. В Съюза членуват 74 обществени медии от 56 държави, включително БНТ и БНР.
ЕСРТ оказва правна и техническа помощ на обществените медии, подпомага сътрудничеството им и улеснява достъпа до права и съдържание. Във важни моменти ЕСРТ е помагал с експертиза и на България.
Макар в ЕС обществените медии да имат закрилата на първичното право, основания за тревога има. Натиск, корпоративни влияния и липса на финансиране са ежедневие за много обществени медии в Европа. Прилаганите в някои държави антикризисни мерки драматично влошават състоянието на обществените медии, а независимостта остава идеал.
В Унгария действителността се адаптира за целите на обществената телевизия, а някои публични личности не се допускат до екран. В Словакия генералната директорка на RTVS е отстранена и оспорва прекратяването на мандата си пред Конституционния съд. В Румъния обществената телевизия дължи 69 мил. евро и не може да функционира нормално.
Както се вижда и у нас, либерализацията на медийната индустрия и развитието на силен частен сектор в радиото и телевизията не доведоха до очаквания плурализъм и ново качество на журналистиката.
Обществените медии и гражданската журналистика наистина имат потенциал да направят обществото по-силно. Именно така членовете на ЕСРТ са озаглавили декларацията си – Ние правим обществото по-силно.
Целта на Декларацията е да окуражи солидарността и да подтикне членовете ни към развитие. Ние искаме да се поддържаме едни други, за да можем всички да получим адекватно финансиране и редакционна независимост, както и да осигурим висококачествени програми и професионални стандарти.
Във време, когато широко се споделя тезата, че ценностите на истинската журналистика са почти напълно загубени и последствията от това изглеждат трудно оценими, с декларацията обществените медии заявяват своята ценностна координатна система:
- универсалност;
- независимост ;
- съвършенство;
- разнообразие;
- отговорност;
- иновативност.
Как участието на обществените медии на рекламния пазар ги позиционира в собствената им ценностна координатна система? По какъв начин се съчетава комерсиалното поведение с изброените принципи? Пълното публично финансиране не е ли най-успешен инструмент за постигане на независимост, разнообразие, отговорност и съвършенство?
Може, но не е задължително.
Според ЕК и прозрачността върши работа:
62. Съгласно Директива 2006/111/ЕО от държавите-членки се изисква да предприемат мерки за прозрачност, когато на предприятие са предоставени специални или изключителни права или му е възложено предлагането на услуга от общ икономически интерес и то получава компенсация за обществена услуга под каквато и да било форма във връзка с такава услуга и извършва и други дейности, т.е. дейности, които не са свързани с обществена услуга. Тези изисквания за прозрачност са: а) вътрешните сметки, отговарящи на отделните дейности, т.е. дейности, свързани с обществената услуга, и дейности, които не са свързани с обществената услуга, трябва да бъдат обособени; б) всички разходи и приходи трябва да са коректно предназначени или разпределени на основата на последователно прилагани и обективно оправдани принципи за отчитане на разходите; и в) принципите за счетоводно отчитане на разходите, съгласно които се водят отделните счетоводни сметки, трябва да са ясно установени [45].
Правилата за прозрачност и отделно отчитане на разходите важат за всяка публично финансирана услуга или в случаите, които цената й подлежи на регулация. По-скоро се мисля, че е редно да засилим дебата за изцяло публичното финансиране на обществените медии, за да се впишат в “обществената координационна система”.
Анализи – сравнение – и решение. Не е сложно.