Какво е покерът – игра на щастието (хазарт, забранен) или дейност, изискваща знания и умения (игра, разрешена)?
Този въпрос се обсъжда в 120-странично решение по делото U.S. v. Dicristina, 21 август 2012, Ню Йорк.
Лорънс Дикристина имал помещение, в което се организирали игри на покер, според местните власти – незаконни по Illegal Gambling Business Act. Лорънс бил арестуван. Защитата се съсредоточила върху тезата, че покерът не е хазарт. Експерти – уважаван статистик и специалист в иконометрията – убеждават съдията, че в покера умението е по-важно от случайността.
След като привежда аргументи, че исторически в Америка покерът не е свързван с мафията, припомня президентите Рузвелт и Труман като играчи на покер и се позовава на Конан Дойл (за кучето, което лае, но не хапе), съдията приема, че покерът не е хазарт по смисъла на цитирания закон.
Според коментарите въпросът не е за малкия клуб на Дикристина, а за покера онлайн, който сега е забранен; има издадени присъди за онлайн покер, свързан с пране на пари и пр.
America’s Pastime a Crime? Time to Re-Shuffle Laws! Huffington Post
