“Миналото не е мъртво. То всъщност дори не е минало. Знаете ли кой е казал това? Фокнър …”
Реплика на герой на Уди Алън в Полунощ в Париж, заради която носителите на права за произведенията на Фокнър съдят Сони Пикчърс. Създавало се впечатление за връзка между Фокнър и Сони и зрителите се обърквали, а пък и цитатът не е съвършено точен.
Както медиите предполагат, очевидни са две защити – свобода на словото и fair use. Намерението да се контролира използването на няколко думи (“The past is never dead. It’s not even past”) озадачава експертите, при това – оказва се – има достатъчно примери на свободно използване на фразата, вкл. в реч на президента Обама през 2008 (“The past isn’t dead and buried. In fact, it isn’t even past”).
Ден след това носителите на права внасят и втори иск – този път защото едно търговско дружество с предмет на дейност в областта на военната индустрия публикува във Вашингтон пост и на сайта си търговска реклама, в която има цитат – 
Според носителите на права така се създавало впечатление, че има връзка между Фокнър и търговското дружество. Едва ли, но казусът е различен най-малко защото търговското слово е по-слабо защитено от Първата поправка.
