Оценка на въздействието може би

Лято е, но правителството се занимава с нормотворчество за нормотворчеството.

Повод за коментар.

1. Императивни разпоредби на закона

Законът за нормативните актове императивно предвижда оценка на въздействието на нормативните актове (очакваните резултати и пр.) и обществено обсъждане на проекта заедно с мотивите, съответно доклада за оценката.

Мотивите, съответно докладът, придружават законопроекта от началото на процеса на обсъждане и приемане на нормативния акт.

Мотивите отразяват изводите от анализа, а също подпомагат и правилното тълкуване и прилагане на нормите.

Според чл. 28.3 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията, не се обсъжда от компетентния орган.

Ако тези разпоредби се прилагаха, нямаше да се дава ход на проекти на нормативни актове, в чийто доклади не се съдържа оценка, резултати от обществено обсъждане и пр.

2. Съдебна практика

Има и съдебна практика по отношение прилагането на тези разпоредби. Наистина – само за подзаконови нормативни актове: например през 2010 г. е отменена наредба за рекламата в Бургас.

Защо все още е възможно приемане на закони без предварителна оценка на въздействието в нарушение на ЗНА е открит въпрос.

3. Борисов 2012: издавам на Министерския съвет една заповед

Във връзка с промените на Закона за горите и протестите Орлов мост през юни 2012 се установи, че въпреки ЗНА и въпреки изискванията в правилника на МС и неговата администрация има проблем и с гражданското участие, и с предварителната оценка на въздействието.

След ветото на президента премиерът Борисов пое работата в свои ръце:

И сега в сряда издавам на Министерския съвет една заповед – закон от нашата партия няма да излиза без да има отдолу подписано обществено обсъждане

Така се появи разпоредба, според която политическият кабинет на министър-председателя

следи за провеждането на публично обсъждане на публикуваните на интернет страниците на вносителите проекти на актове от компетентността на Министерския съвет и изразява становища за резултатите от него

В правилника на МС е записано – както и в закона, дори с препратка към него – да се вземат предвид резултатите от обществените обсъждания, проектите да са придружени с мотиви, съответно доклад, и докладът да съдържа съответните оценки.

4. Премиерът Орешарски: нововъведения, предварителна оценка на въздействието – само когато е предвидено

На последното заседание на МС са приети нови изменения в правилника на МС. Те още не са в правната система на МС, но става ясно, че правилникът се оптимизира. Според съобщението на сайта на МС, оценката ще се извършва само когато това е предвидено в оперативната програма.

На въпрос защо не се предвижда задължително публикуване на оценката на въздействието за всеки отделен проект на нормативен акт премиерът Пламен Орешарски отговаря, че

това може да се случи на по-късен етап, когато се види е ефектът от нововъведенията.

5. Председателят Миков: вместо НЦИОМ

Същевременно председателят на НС заяви наскоро, че в НС трябва да има не социологически център, а звено, което да оценява ефекта от изработваното законодателство и “да светва червената лампа”, когато един закон не дава очакваните последици.

Това изказване повдига поне три въпроса:

Какво точно аналитично звено е необходимо на законодателния орган и има ли предварителна оценка на въздействието по този въпрос? Откъде председателят знае, че ще е добре аналитичното звено да се създаде вместо социологическото звено?
Как се съотнасят (1) оценките на МС с (2) оценките на НС, а и с (3) оценките на Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието?
С предварителните оценки ще се занимават всички – а кой се занимава с последващата оценка, също императивно предвидена в чл.17 ЗНА – при това за нормативните актове изобщо, а не само за законите.

Накратко,

40 години след приемането на ЗНА

няма устойчиви механизми за оценки,
допускат се груби нарушения като различията между приет и обнародван текст,
има доказателства за частната употреба на публичния законодателен процес;
императивни норми не се прилагат и има търпимост към това;
всеки, минал през властта, оставя следа според собствения си стил и естетически предпочитания върху уредбата на нормотворчеството.

Нищо от това не е съвместимо с една правова държава.

Измененията са обнародвани в Държавен вестник, 23 август 2013

Планирането на нормотворческата дейност се урежда в чл.30а и Приложение 1

Чл. 30а. (1) Дейността на Министерския съвет се осъществява въз основа на оперативна работна програма за 3-месечен период.

(2) Оперативната работна програма на Министерския съвет включва:

1. график на редовните заседания на Министерския съвет за периода;

2. списък на планираните за разработване подзаконови актове, възложени със закон на Министерския съвет;

3. списък на планираните за приемане подзаконови актове, възложени със закон на Министерския съвет, и съответния вносител съгласно чл. 31, ал. 2;

4. други въпроси от компетентността на Министерския съвет и съответния вносител съгласно чл. 31, ал. 2;

5. график за разглеждане на въпросите по т. 3 и 4 на заседанията на Министерския съвет;

6. списък на законопроектите по ал. 3 и на подзаконовите нормативни актове по т. 3, за които вносителят следва да изготви стандартна оценка на въздействието върху стопанската активност и заетостта по образец съгласно приложение № 1.

Приложение№1 – Стандартна оценка на въздействието върху стопанската активност и заетостта