The Guardian е поискал достъп до доклад, на който се е позовал свидетел в хода на съдебен процес. В хода на самия процес докладът не е огласяван нито изцяло, нито частично. Докладът е предоставен, подобно предоставяне на достъп според медиите е прецедент.
Същественото е, че достъпът е разрешен не след произнасянето на решението, а още в хода на процеса. Според решението, с което съдията допуска достъпа, гражданският контрол е не само последващ – да се видят основанията на решението, но и текущ – като съдът преценява дали общественият интерес от отворено правосъдие е надделяващ над риска да се засегнат законните интереси на други лица.
В решението NAB v Serco Ltd се говори за справедливост, за отворено правосъдие, за граждански контрол (с препратки към предходна практика, R (Mohammed) v Secretary of State for Foreign & Commonwealth Affairs [2011] QB 218 ) по забележителен начин: съдът дължи на страните справедливост – всеки трябва да може да се увери в това – ето защо всеки съд подлежи на обществена оценка – и така трябва да бъде – и всякакви изключения от този принцип трябва да бъдат стриктно ограничени. Тъй като малко граждани могат да упражняват контрол върху съдебния процес, контрол се извършва от страна на медиите, вестниците или телевизията, действащи от името на гражданите. Без ангажимента на независими медии действието на принципа на отвореното правосъдие ще бъде непоправимо ограничено.
Честити държавите с такива съдии.
Браво! А тук има административни съдии, които смятат, че Обществен интерес се представлява Единствено от прокурора. И не допускат гражданин ‘поради липса на правен интерес’?! А прокурорът не си мърда пръста.
А тия даже и позволяват на медиите да надничат в документите, касаещо Обществото… Ние сме Ферма. По Оруел.