Тероризмът е престъпление.
Тероризмът е престъпление, след престъплението идва страхът, след страха идва мълчанието. Robert Mankoff за The New Yorker и Комарницки най-добре знаят.
Изборът при свободата на изразяване не е всичко или нищо. От хода на по-ранни дела срещу Шарли ебдо става ясно, че в тяхната журналистика няма внушаване на страх или призиви към насилие към различните, в редакцията също се спазват правила, но във френската традиция на Рабле и Оноре Домие, представил краля като Гаргантюа. Преди да се роди Левски.
Един от убитите карикатуристи, Шарб, го е казал – след 500 години на подигравки католицизмът е банализиран, загубил е статус на табу във Франция, така трябва да банализираме и исляма.
Банализиране на табутата. Според WSJ това е неологизъм, въведен от Шарб.
“Трябва да паднат измислените табута, казва Комарницки, но тук няма такъв разговор, Пеевски влиза в редакцията – и край”.
Понякога и никой не влиза, така си върви.
А в Белгия преди 20-ина години се опитаха да банализират педофилията, но не успяха. И така си върви – небанализирана.
Педофилията не е точно “слово” – нали.
Ако наистина говорим за слово: казвам точно това: че изборът не е всичко или нищо. Предели има.
Комарницки говори за “измислени табута”, да паднат измислените табута.
Отричането на холокоста е престъпление, окарикатуряването на исляма е свобода…
Наблюдението е вярно, практиката е различна.
В Обединеното кралство например не е същото. И през Атлантика не е същото. Нито дори в Дания.
Античовешкото действие с автоматите подмени дискусията относно ценностите в мултикултурното общество, като ги замени със спряжение на глагола “съм”…
Да се върнем към ценностите!
Съдебната оценка хич не ме топли, също така…
Ученикът:
Не знам, но правото едва ли…
С тез членове да се измъчвам…
Мефистофел:
И аз не ви го препоръчвам.
Законите им и правата
Предават се през времената,
Закостенели, без промени,
Подобно болести вродени.
А този свят е колело.
Доброто вчера, днес е зло…
А какво казва Робърт Пен Уорън в “Цялото кралско войнство”:
“Законът е винаги твърде къс и твърде тесен за подрастващото човечество.” – на ти закони…
Липсва маркер! Т.нар. “либерални ценности” май не са достатъчни. Можем ли да живеем уважавайки останалите? А различните? Застани с цветовете на дъгата във футболна агитка, пък да видим…
Съгласен съм с Нели – предели има! Какво е “свободното слово”?! Не бих го търсил в съдебна практика. Философи ни трябват! Ще се съгласим ли, че индивидуалната свобода свършва там, където започват правата на останалите?
Какво е положението с богохулството? (проф. Владимир Чуков задава този въпрос) Приемливо ли е? Ами зависи за кого? Аз съм ОК, но онзи до мен, вади нож…
Безстрашен е само онзи, който не осъзнава опасността… Аз смятам, че след като половината свят и без друго гори, можем лесно да подпалим и другата половина! Французите да помислят и предложат как да я караме нататък – нали водят хорото! Така, де – марша… Като се замисля, обаче, за Мария Антоанета някой беше писал, че “решително отхвърляла упрека, че не винаги точно следва ритъма на танца, като заявява, че в тези случаи бъркала самата музика…” – французите не се отнесоха много мило с нея, но може да са поприхванали манталитет и да се смятат за безпогрешни. Някак… ала мосю дьо Кабан… Не че не е прав за някои неща, човекът… :-)))
Кой ще посочи пътя, тогава?
И дайте без налагането на една култура над друга. Ако приемем, че победителката ще пише учебниците по история, утре учебниците може изобщо да не ни харесат… 😉
Папа Франциск защити правото на свободно изразяване след атаката на френския вестник „Шарли Ебдо“, но заяви, че тази свобода трябва да има граници. „Не може да провокираш. Не може да обиждаш религията на другите. Не може да се шегуваш с вярата на другите. Има си граници“, смята Негово светейшество.
http://m.blitz.bg/news/article/313913