На 2 март Съветът прие Заключения, в които отново се говори за приоритета “цифрова Европа” и единния цифров вътрешен пазар. Напомня се, че регулаторната рамка и свързаните с нея дейности трябва да бъдат цифрови по подразбиране (digital by default). Цифровите решения да улеснят гражданите и бизнеса. Цифровото измерение да се вклюючи в предварителната оценка на въздействието на всяка приемана мярка до края на 2015 (т.25), а Комисията да изследва адекватността на приеманото законодателство за цифровото време в рамките на REFIT.
На наднационално равнище може и да се готвят за дейности и актове, цифрови по подразбиране. Но у нас? Има проблем с наличието на каквато и да е (предварителна/последваща) оценка на въздействието – какво остава за цифровото измерение.
Какво означава дейности, услуги – и съответно правната им рамка – да бъдат цифрови по подразбиране? Да не ти се обаждат, за да ти благодарят за становището, но – за съжаление – няма да могат да го вземат предвид, ако не се внесе на хартия. Да не въвеждаш оценки часове наред в главната книга, след като от няколко години ги въвеждаш в електронната система на университета.
Търсачките не показват на български език да съществува каквото и да е указание, акт на институция или проект, в който да се говори за стандарт услуги, цифрови по подразбиране.
Обединено кралство: стандарт цифрови услуги по подразбиране, заедно с отворени данни по подразбиране, защита на личните данни по подразбиране и последваща оценка на въздействието по подразбиране.
Тези четири неща.
Наименованието на принципа (digital by default) много ми допада. Дали предстоящите изменения в AVMSD ще съобразят този принцип? Ще е интересно дали в работните групи има визионери. В авторското право е още по-забавно… Препъваме се в понятия като “предаване” и “препредаване”, обяснени в документи от миналия век…
При нас (медиите) не е просто digital by default, цифровото е безалтернативно – не просто предпочитано.