В Официален вестник: преюдициално запитване относно запазването на трафични данни.
След обявяването на директива 2006/24 за недействителна, остана основанието в директива 2002/58.
Шведска юрисдикция се обръща към Съда на ЕС със следните въпроси – по дело C-203/15 :
- Общо задължение за запазване на данни за трафик, което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността съвместимо ли е с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, като се имат предвид член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
- Ако отговорът е отрицателен, може ли все пак запазването да бъде разрешено при определени условия за достъп, гаранции за сигурност и срок шест месеца, след което данните се изтриват.
Все пак Швеция е държавата, която през май 2013 г. беше ефективно осъдена за нетранспониране на директива 2006/24 да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Само месеци след това директивата беше обявена за недействителна с аргументите, с които Швеция отказа да я въведе.
България е между държавите, в които конституционните съдилища обявиха националните мерки за транспониране за противоконституционни. Бързо произнасяне на Съда на ЕС ще е от полза за всички държави, които за предвидили запазване на трафични данни на основание на директива 2002/58 (като Дания например) или в момента като нас са пред законодателни промени.
