Когато някой е известен – и в резултат от това модел за подражание – често се приема, че този някой може да бъде напълно лишен от защита на личния живот. Така ли е?
Понякога съществува преобладаващ обществен интерес. Тогава може да има основание за намеса в частното. Отделен въпрос е, че в България често дори информация, която няма характера на частна, не се предоставя на обществото (дългият път до трите нули на Пеевски) – но това е предмет на друг разговор.
Тук темата е жълтото: когато намесата в частното продава – и се навлиза в частния живот на публични личности, защото те – знае се – имат нисък праг на защита. Колко нисък?
Истории по темата.
I.
Първата е от Обединеното кралство, иска се съдът да наложи мярка забрана за публикуване на подготвен вече материал, искането е от засегнатите лица.
Известен и успешен спортист, който има отговорни постове в своя спорт , участва и в реклами, от две години е женен. Преди сватбата си той е имал друга приятелка, която иска да разкаже историята на връзката си със спортиста. Семейството не иска: смята, че това са лични отношения.
От медията се опитват да покажат, че съществувала нужда да се изяснят нещата, защото бившата приятелка била наранена от лицемерието около цялата ситуация – поради което съществувал значим обществен интерес.
Както и друг път, става дума за баланс между правото на аудиторията да знае и правото на защита на личния живот.
Решението от 1 август 2015 по делото AMC and KLJ v News Group Newspapers показва, че
- лицето има оправдано очакване за защита на личния живот;
- сексуалният живот на едно лице е по принцип защитен (не винаги обаче);
- намесата в личния живот не е пропорционална – като се направи преценка има ли предвидена от закона цел и постига ли се с публикацията;
- не се доказва, че историята вече е в публичния домейн;
- няма съгласие на лицето.
II.
Втората история е от България.
Става дума за решение на Комисията по журналистическа етика по казус, предизвикан от предаването Папараци.
Не става въпрос нито за спорт, нито за секс, но въпросът е подобен: ако е общоприето, че публичните личности имат нисък праг на защита на личния живот, колко нисък е този праг и има ли случаи, в които правото на защита на личния живот има предимство пред правото на аудиторията да знае.
Според КЖЕ и публичните личности имат право на защита, a в случая има нарушение на Етичния кодекс на българските медии. Намесата в личния живот не е пропорционална. Аргументите са в решението.
Това е тема с продължение, очевидно ще се говори още – предвид особеностите на българската медийна среда.
III.
Третата история е от Франция: намеса в личната сфера с фалшива информация:
стана известно решението по делото Леонардо Ди Каприо срещу Oops! (DiCaprio v Oops!) за публикация, според която Риана е бременна и той е баща, но не иска бебето. Информацията е невярна, а заедно с това е представена като ексклузивна.
Историята е по модела clickbait, възприет и у нас (Шок! Невероятно! Сензация! Фотобомба! – последвани от фалшиви новини).
IV.
Накрая – отново от Обединеното кралство: защита на децата: u Клуб Z пише: оставете на спокойствие принц Джордж, той е едва на две години.
