Колко струва достъпът до знание? Колко струва достъпът до научните списания? Възможно ли е да се очаква европейско и глобално равнище в образованието и науката, когато българските студенти – особено те – да не говорим за българските преподаватели – са все още далече от възможността за достъп до съвременното знание. Колкото и примери да се дават за добри практики, за включване в бази и пр., за труда на нашите прекрасни колеги в библиотеките – това е истината.
Десет милиарда годишно е цената за достъп до наука, която плащат американските университети и звената към администрацията в САЩ според статия от днес.
Какви са изводите за нас: Финансиране за изследователите? Политика на МОН? Нови бизнес модели? Отворено знание и проекти, позволяващи достъп? Промяна на правната рамка? Пиратство? Всичко това заедно?
Достъпът до знанието: ключов въпрос за хората, които са в образованието и науката. Още една разлика между тук и там.
Пиратството е най-честото вземано решение в българските университети.
Достъп до есенциалният софтуер в повечето пъти преподавателите получават впосредством страничните проекти, които предприемат.
Професионалните топ журнали, та дори и втори разред, и изследвания не са евтини.
Самата дума пиратство звучи притеснително, но това ли е най-добрата “наша”, Българска, алтернатива?