Законът за радиото и телевизията е приет преди 19 години (1998 г.). С него се въведе директивата Телевизия без граници – едно условие за откриване на преговори за присъединяване към ЕС и, по-късно, за приемане на България в програма МЕДИА още тогава, а не – подобно Румъния – след присъединяването през 2007 г.
Законът е изменян 46 пъти (към началото на юни 2017), от които близо половината са технически необходимите закони за поредното обвързване със Закона за държавния бюджет. Немалка част обслужват конюнктурни интереси – ето само два примера, които са изисквали по два изменителни закона, защото конюнктурната цел не е обслужена добре само с един – и се налага поправка или допълване на поправката:
- успешно да се продаде ТВ2 (защото друго е, ако има цифрово must carry по закон) или
- как да не се променя ръководството на БНТ въпреки принципа на мандатността.
Конюнктурните изменения са проблем, а не броят на измененията. Смятам – обратно на разпространени възгледи – че броят на измененията на един закон сам по себе си не е симптом за качество на законодателството: много изменения може да са сигнал, че законът е лош или, тъкмо напротив, че законът е добър. Или просто че предметът е високотехнологичен и се променя бързо.
Едва няколко изменения на ЗРТ – от 2000 г., 2006 г., 2010 г. – имат интеграционно естество и съществена връзка с динамиката на медийното законодателство в Европейския съюз. Последният ЗИД на ЗРТ, приет през януари 2017 г. и обнародван в ДВ, бр.8/2017 принадлежи към тази малка група.
Какво обаче се е случило със законопроекта на МС на парламентарната фаза? Ако се сравни законопроектът на МС с обнародвания ЗИД ЗРТ, става ясно, че
- предложенията на вносителя, отразяващи Решение 376/13 на Съда на ЕС за мултиплексите – а именно отменяне на разпоредби от Закона за електронните съобщения (чл. 47а и чл.48, ал. 3) и от Закона за радиото и телевизията (чл. 116и) – са гласувани и обнародвани отделно в ДВ, бр.103/2016 г.
- в ЗИД ЗРТ 2017 остават само разпоредбите, въвеждащи чл.3 ДАВМУ в чл.5 ЗРТ – но и в тях са внесени промени: лексиката на директивата (открито, сериозно и тежко нарушение), както е в проекта на МС – се заменя с произволна (съществено и грубо нарушение) – защо? Бони Петрунова – заместник-министър на Министерството на културата – не е реагирала (вж стенограмата от второ четене в комисията). Според Славчо Атанасов, който предлага промените:
Правим това, защото Законът за радиото и телевизията ползва точно тези понятия.
Всъщност не – а дори и да беше вярно, това за какво е аргумент? Директивите имат за цел да сближават националните закони – което няма да стане, ако държавите използват домашни термини. Ако всички държави в ЕС ограничават препредаване на тв програми при открито, сериозно и тежко нарушение, само България – при съществено и грубо.
Тук всичко не е кой знае какво и може всякак, но спомнете си за директивата за задържане на данни, която предвиждаше задържане на данни при тежки престъпления – имаше протести заради опитите при въвеждането на директивата в ЗЕС думата тежки да се замени с друга.
