Вече е известно заключението на Генералния адвокат Бобек по дело C‑194/16 Bolagsupplysningen OÜ Ingrid Ilsjan срещу Svensk Handel AB по преюдициално запитване от Естония.
Заключението започва описанието на фактите с известна поетичност:
Естонско дружество, извършващо дейност в Швеция, е включено в черен списък на уебсайта на шведска федерация на работодателите заради предполагаеми съмнителни бизнес практики. Както неизбежно се случва в епохата на анонимната храброст в интернет, всеизвестна със своя изтънчен стил, проницателно разбиране и сдържаност, уебсайтът предизвиква някои враждебни коментари от своите читатели.
Естонското дружество предявява иск срещу шведската федерация пред естонските съдилища . То се оплаква, че публикуваните данни засягат неблагоприятно неговата чест и добро име и иска от естонските съдилища да осъдят шведската федерация да поправи данните и да заличи коментарите от уебсайта си, както и обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяло вследствие на публикуваните в интернет данни и коментари.
Така се стига до преюдициално запитване на Riigikohus (Върховен съд, Естония) – по същество, по три въпроса:
- Първо, могат ли естонските юрисдикции да установят, че са компетентни да разглеждат този иск въз основа на „центъра на интересите“ на ищеца — специално основание за компетентност, което Съдът досега е прилагал по отношение на физически лица, но не е по отношение на юридически лица?
- При утвърдителен отговор, второ, как следва да се определи „центърът на интересите“ на юридическо лице?
- Трето, ако компетентността на естонските юрисдикции се ограничава до случаи, в които вредите са настъпили в Естония, запитващата юрисдикция се пита дали може да задължи шведската федерация да поправи и да заличи въпросните данни.
Заключението
Бобек тръгва от констатацията, че съгласно съображение 15 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 правилата за компетентността следва да са „във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника“.
След това посочва, че не вижда основание за разграничение между физическите и юридическите лица по отношение признаването на международна компетентност по дела във връзка с извъндоговорна отговорност за засягане на добро име – по отношение на международната отговорност те следва да се третират еднакво.
Прегледът на досегашната практика – едновременният прочит на решения Shevill и eDate на Съда на ЕС
показва, че понастоящем в случай на твърдение за накърняване на репутацията чрез публикуване на данни в интернет ищецът, ако е физическо лице, разполага с възможност за избор между четири типа компетентни юрисдикции. Три от тях са „напълно“ компетентни: могат да се произнесат по искове за отговорност за цялата вреда. Четвъртият тип юрисдикции имат „частична“ компетентност: могат да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията на тяхната държава. Напълно компетентни са съдилищата с обща компетентност (по местоживеенето на ответника) и тези с два вида специална компетентност (по мястото на настъпване на вредите, което в повечето случаи съвпада с местоживеенето на ответника, и по мястото, където се намира центърът на интересите на ищеца). В допълнение, възможно е съдилищата на всички останали държави членки да бъдат сезирани като частично компетентни, тъй като данните в интернет са достъпни във всички държави членки.
Бобек прави и обзор на практиката на ЕСПЧ – известно е, че Съдът се е занимавал с доброто име на юридически лица, тук се цитира Fayed v. the United Kingdom, но известно е също и Steel and Morris v. the United Kingdom, където засегнатото лице е МакДоналдс.
Така стига до извода [60], че
в правото на Съюза трябва да съществуват еднакви правила относно компетентността, въз основа на които да се определи компетентният съд по искове като разглеждания в главното производство.
Заключението:
„– Член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) следва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че неговите права на личността са били нарушени чрез публикуване на данни в интернет, може да предяви иск за всички претърпени вреди пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси.
– Центърът на интересите на юридическо лице се намира в държавата членка, в която това лице извършва основната си професионална дейност, при условие че данните, за които се твърди, че са причинили вреда, са в състояние да засегнат неговата професионална дейност в тази държава“.[131]
Ето и съдебното решение, постановено на 17 октомври 2017:
Съдът (голям състав) реши:
1) Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на данните, за заличаване на коментарите и за обезщетение за цялата претърпяна вреда.
Когато съответното юридическо лице извършва по-голямата част от дейността си в държава членка, различна от тази, в която е неговото седалище съгласно устройствения акт, това лице може да предяви иск срещу предполагаемия нарушител в тази друга държава членка на основание, че това е мястото на настъпване на вредата.
2) Член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, не може да предяви пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на данните и за заличаване на коментарите.
