Маймуната Наруто си прави селфи с фотоапарата на британския фотограф Дейвид Слейтър. На кого са правата върху снимката? На този, който натиска бутона? На Наруто? Или снимката е в публичния домейн?
По подобна логика – на Брадли Купър, който заснема с апарата на Дедженерис група кинозвезди в нощта на Оскарите?
За всяка опция има субект с интерес: Дружеството за защита на животните, Дейвид Слейтър и Уикипедия.
Слейтър постига извънсъдебно споразумение с дружеството за защита на животните.
Именно по този повод вчера е излязла интересна публикация с позоваване на практиката на Съда на ЕС: фотографията е повече от натискане на бутон – снимката може да има характера на художествено произведение по смисъла на закона за авторското право, ако задачата оставя достатъчно пространство за индивидуално творческо решение – вж делото C‑145/10 Painer:
88 Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.
89 Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, точка 98).
90 Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.
91 На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.
92 Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение.
93 Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.
94 С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.
- Публикaция в WIPO Magazine
- И още една публикация отново с позоваване на решенията Пейнър и Инфопак на Съда на ЕС
През 2014 г. случаят предизвиква спор между г-н Слейтър и Wikipedia, когато онлайн енциклопедията качва снимката и я маркира като обществено достояние, мотивирайки се, че маймуните не могат да притежават авторски права.
Г-н Слейтър се опитва да свали снимката, но Wikipedia не отстъпва и така нареченото селфи на маймуна все още е посочено като обществено достояние.
След това, през септември 2015 г., кампанията „Хора за етичното отношение към животните“ (PETA) съди г-н Слейтър в калифорнийски съд от името на маймуната (наричана Наруто), за да защити авторските права върху снимката, твърдейки, че селфито е „резултат от поредица от целенасочени и доброволни действия на Наруто, без помощта на г-н Слейтър, водещи до оригинални произведения на авторство не от г-н Слейтър, а от Наруто.“
По-късно страните постигат извънсъдебно споразумение. Въпреки че точните условия на споразумението са неизвестни, адвокатите на PETA казват, че сделката включва ангажимент от страна на фотографа да плаща 25 процента от всички бъдещи приходи на убежището за маймуни, където живее Наруто.
Слейтър продължава да обмисля да съди Wikipedia за нарушаване на авторски права.
