По въпроса за приноса на медиите към политическите избори на гражданите и – в последна сметка – за отговорността на аудиторията.
Предупредени сме:
Ние нормализирахме медиите, които нормализираха Доналд Тръмп
Дистопията на Оруел не успя да се осъществи, но дистопията на Хъксли успява: ние сме погребани под невежество, маскирано като информация; объркани от развлечение, маскирано като новини; разсеяни от замайващо шествие от лъжи и гняв и отблъскващи противоречия; привлечени от лошото поведение и корупцията, които биха унищожили други администрации. Изгубихме контрола над нашето внимание, ако не над нашето правителство.
Хаосът от информация, гняв, конфликти, идентичност, постановки и любопитни подробности, които характеризират управлението на Тръмп, характеризират и медийната среда, която го създаде. Можеше ли Тръмп да спечели първичните избори и президентството, ако не беше се появявал в новините на кабелните телевизии, без митингите, предавани на живо по телевизията и без да управлява медийното отразяване с комфорта на своя Twitter акаунт?
Да смяташ, че технологията е неутрална и да предположиш, че технологията винаги е приятел на културата, е чисто и просто глупост, предупреждава Постман.
Тръмп управлява непохватно, но контролира общественото внимание майсторски. Той показва ежедневно как може да се удави истината в море от ирелевантност.
Препратки към Постман в Amusing ourselves to Trump, Vox, 6 август 2018. На тази страница има и връзка към The Ezra Klein Show.
Eто и самото произведение на Постман, за което става дума – за което и Зейнеп Тюфекчи напомня тази седмица.
