В отделни законопроекти устойчиво присъства предложение за българска квота в излъчваната музика. Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.
В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти, а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО, така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.
В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и квалификации, които не е ясно на какви факти се основават: Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.
В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.
Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и се зачитат при измерването й.
Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота). Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но не го е направил.
Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна, възможна, но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно, в съответствие с правото на ЕС.
