През октомври миналата година неонацисти атакуват синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи като Telegram, записът е спрян в основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube. Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).
Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube. GIFCT е отговор на натиска на правителствата – особено на държавите от Европейския съюз – платформите да поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда. Тази база данни служи като „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.
Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума – той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“
Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск да се стигне до цензура и добавяне на съдържание в „черния списък“ под натиск на правителствените представители.
През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се предоставяне на достъп на изследователите до действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки; а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.
Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”
