План за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.)

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) очертава визията на Европейската комисия за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. В него се призовава за действия за по-тясно сътрудничество на европейско равнище за:

извличане на поуки от кризата с COVID-19, по време на която технологиите се използват в мащаб, невиждан досега в образованието и обучението
приспособяване на системите за образование и обучение към цифровата ера.

Новият план за действие има два стратегически приоритета:

1. Насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование – което изисква:

инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване
ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности
компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение
висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти

2. Подобряване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация – което изисква

основни цифрови умения и компетентности от ранна възраст
- цифрова грамотност, включително борба с дезинформацията
- компютърно образование
- добро познаване и разбиране на технологиите с интензивно използване на данни, като например изкуствения интелект
задълбочени цифрови умения, които осигуряват повече специалисти в областта на цифровите технологии, и гаранции, че момичетата и младите жени са равностойно представени в обучението и работата в областта на цифровите технологии

И за терминологията

Това съобщение на ЕК и свързаните с него документи отново поставят въпроса за терминологията – както се вижда, ЕК предпочита да говори за цифрови техноогии, цифрови решения, цифрово образование и цифрова ера – а не за дигитализация и дигитални технологии – лексика, която неоснователно започна да се промъква в политическите актове – само в политическите актове, още не в законите – още не в законите благодарение на грижата за езика на лингвистите и юристите лингвисти.

Дигиталното не е като хардуер или мултиплекс или други подобни термини от изчислителната техника, за които в езика е нямало българска дума и те са си заели мястото. В случая с дигиталното и дигитализация българска дума съществува, тя е утвърдена, равностойна, предпочитана в нашите закони – цифров, цифровизация – и ако политиците упорито налагат дигитално, създават два паралелни термина без никаква съдържателна разлика – а вече се появиха дисертации на тема разликата! Разликата между цифровизация и дигитализация! По-специално в медиите няма причина, която да налага използване на дигитални медии, дигитални технологии и – за бога – тотална дигитализация.