Публикуван е Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза. Зад това заглавие стои идеята, че нарушенията на принципите на правовата държава (rule of law), по-специално тези, които засягат правилното функциониране на органите на публичната власт и ефективния съдебен контрол, могат сериозно да навредят на финансовите интереси на Съюза. Затова ЕС ще може да предприема мерки с финансово измерение – като спиране на плащанията или намаляване на финансирането от бюджета на ЕС.
Това са идеите за обвързване на механизма на финансиране с принципите на правовата държава, по отношение на които Полша и Унгария имаха сериозни възражения. Вж законодателното предложение на Комисията с обяснителен меморандум.
Регламентът:
- дефинира принципите на правовата държава – в чл.2 от регламента се прави връзка с ценностите (values) на Съюза съгласно член 2 от ДЕС. Принципите включват принципите на законност, което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; правна сигурност; забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права; разделение на властите; и недискриминация и равенство пред закона. Принципите на правовата държава се разбират като имащи отношение към другите ценности и принципи на Съюза, заложени в член 2 от ДЕС.
- определя при какви нарушения и при какви условия ще се прилагат мерките – в чл. 3 се посочва, че “следното може да бъде показателно за нарушения на принципите на правовата държава:
(а) застрашаването на независимостта на съдебната система;
(б) непредотвратяването, некоригирането или несанкционирането на произволни или незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, включително на правоприлагащите органи, непредоставянето на финансови и човешки ресурси, което пречи на правилното им функциониране, или липсата на гаранция за отсъствието на конфликти на интереси;
(в) ограничаването на достъпността и ефективността на средствата за правна защита, включително посредством рестриктивни процедурни правила и неизпълнение на съдебни решения, или ограничаването на ефективното разследване, наказателно преследване или санкциониране на нарушения на закона.
- посочва мерките – чл.5;
- подробно определя процедура за налагане, преразглеждане и отмяна на мерките – чл. 6 и чл.7.
Източниците на информация за нарушенията:
в рецитал 16 се казва, че установяването на нарушения на принципите на правовата държава изисква обстойна качествена оценка от страна на Комисията. Тази оценка следва да бъде обективна, безпристрастна и справедлива и следва да отчита имащата отношение информация от налични източници и признати институции, включително решенията на Съда на Европейския съюз, докладите на Сметната палата, годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и, доколкото е приложимо, на Европейската прокуратура и заключенията и препоръките на съответните международни организации и мрежи, включително органите на Съвета на Европа като Групата държави срещу корупцията и Венецианската комисия, по-специално изготвения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава, и европейските мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети. С цел изготвяне на обстойна качествена оценка, Комисията може да се консултира с Агенцията на Европейския съюз за основните права и с Венецианската комисия.
Терминологията:
В регламента rule of law e правова държава. В други актове rule of law e върховенство на закона – напр. SWD(2020) 301 final Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. или Плана за действие за европейска демокрация. В местни условия Конституционният съд използва върховенство на правото вж Решение 2019/4 , експертната дискусия също очертава предимство на термина върховенство на правото пред върховенство на закона.
