Като говорим за Росенец, в този блог през 2008 г. съм отбелязала интервю на Ахмед Доган пред Дневен Труд от 29 октомври 2008, точно след смъртта на Ахмед Емин, шеф на кабинета на Доган – или, както е наречен в интервюто, една мъжка секретарка. Част от интервюто:
“Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.
Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.
Но хората не приемат това.
Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, ама не мога!
Един политик не може така да говори.
Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот?”
Труд, 29 октомври 2009
Последният въпрос е получил ясен отговор в практиката на ЕСПЧ, но Росенец, знайни и незнайни летящи чинии са част от живота, който живеем, докато бихме желали да е така.
Все пак движение има: от акцията на Христо Иванов през лятото на 2020 досега:
- Общинският съвет отмени свое решение от края на април 2020, с което статутът на пътя до брега беше променен от общински в частен;
- прокуратурата обяви, че е открила редица нарушения и липси на разрешителни и проектни документи за кея и за постройки в имота;
- Върховният административен съд остави в сила решението на долната инстанция, с което се постановява отказ да се спре предварителното изпълнение на заповед на началника на Служба “Геодезия, картография и кадастър” в Бургас за изменение на кадастралната карта и регистри. Според заповедта зоната на брега на Росенец, която досега е била записана като земеделска земя, следва да бъде обозначена като “крайбрежна плажна ивица” с трайно предназначение на територията като “защитена”.
Решението на ВАС означава, че плажът на Росенец трябва да бъде нанесен в кадастралните карти именно като плаж (“Плаж или ливада?” вж за делата Свободна Европа)
