Спас Спасов следи темата за финансирането на регионалните медии с публични средства. В нова публикация на Дневник за финансиране на частни медии във Варна се потвърждават известните изводи за финансиране без отнапред определени недискриминационни критерии в подкрепа на качествената журналистика, което от години е нескрита форма на бартер “публичен ресурс срещу медийно влияние”.
Повече от 300 хил. лева отпусна и тази година Общинският съвет във Варна за финансирането на 11 частни медии. Както и досега, това отново стана без ясни правила за избора им и без критерии за разпределението на парите. Сумата, гласувана месец преди предстоящите парламентарни избори на 4 април, е с близо 100 хил. по-висока от миналата година, но е предназначена за почти два пъти повече “медийни партньори” отколкото през 2020 г. Практиката за финансиране на частни медии с публични средства е редовно прилагана през последните 20 години както във Варна, така и в повечето от 256 общини в България, въпреки многобройните отрицателни становища, изразявани както от Европейската комисия след 2007 г., така и от множество национални и международни журналистически организации.
Всичко това се случва независимо от препоръките, дадени в доклад на Европейския парлмент през 2018 г. В тях изрично е подчертано, че “всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени”.
Освен това “държавите членки (трябва) да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии”
Колко харчат местните власти в България за влияние в медиите – тук.
