Една публикация в Lex.bg, озаглавена Задава ли се прецедент съдилища да отговарят по ЗОДОВ за вреди от наказателно дело поставя интересни въпроси. Но преди всичко съдържа интересни факти.
Пете Гинин и Ирина Дончева през 2013 г. подават сигнали срещу полицаи от КАТ. В последна сметка районните съдилища в Перник и в Пазарджик осъждат гражданите за клевета, а окръжните съдилища в двата града потвърждават осъдителните присъди. Двамата подават жалби в Страсбург. Как се развива историята: Когато наближава произнасянето на ЕСПЧ и е ясно, че България предстои да бъде осъдена, “Министерството на правосъдието уведомява главния прокурор. Той незабавно внася искания за възобновяване на делата, като посочва, че гражданите са осъдени за деяния, които не представляват престъпление и недопустимо са понесли наказателна и гражданска отговорност за жалба срещу длъжностно лице.” Осъдителните присъди са отменени.
В такъв контекст ЕСПЧ се произнася с две решения от 10 февруари 2021, посочени в публикацията на lex.bg (по делото на Дончева виж тук, а по делото на Гинин тук). Държавата е успяла да предотврати осъдителните решения на ЕСПЧ с отмяната на присъдите у нас.
Тези случаи не са единствени. В друго дело през 2016 г. ЕСПЧ се произнася по четири подобни казуса, като в решението съдът заявява, че „Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни“
Цитираната публикация продължава с анализ на въпроса, поставен в заглавието – възможността за обезщетение за вреди по ЗОДОВ.
Но когато става дума за правото да говориш срещу висшестоящи – има тематична връзка с решението на ВАС, за което писах точно днес.
