Тенденция
Зараждащата се практика на Съда за правата на човека да се защитава доброто име на починали лица се увеличи с още едно решение. След решенията по делата Putitstin v Ukraine и MAC TV v Slovakia ЕСПЧ оповести и решението си по делото ML v Slovakia (14 октомври 2021 г.), с което отново се оспорва тезата, че не могат да се предявяват искове за защита на доброто име на починали.
Покойният син на жалбоподателя е бил римокатолически свещеник. Той е осъден за сексуално насилие във връзка с опит за секс без съгласие с непълнолетен, а след това за нарушаване на обществения ред (секс с възрастен мъж на обществено място). Мъжът е починал през 2006 г.
Три словашки таблоидни вестника публикуват статии, отразяващи осъдителните присъди и смъртта. Майката иска от ЕСПЧ защита на сина й и защита на нейната собствена лична неприкосновеност по член 8 ЕКПЧ, след като е отказана защита от националните съдилища. В жалбата се твърди, че има неверни факти в публикациите.
Съдът постановява нарушение на чл.8: “националните съдилища не са успели да извършат балансиране между правото на жалбоподателката на личен живот и свободата на изразяване на издателите на вестници в съответствие с критериите, заложени в практиката на Съда. ”
Съдът приема, че „… подходящото отношение към починали лица от уважение към чувствата на близките им попада в обхвата на член 8 от Конвенцията. ” и че “репутацията на починалия й син е неразделна част от ”
Съдът приема, че темата за сексуалната злоупотреба от страна на свещеници и отношението на Римокатолическата църква е в обществен интерес и че наказателните дела по делото са пример, илюстриращ съответните проблеми.52
Съдът обаче е убеден, че е било възможно обществеността да бъде информирана адекватно за разглеждания въпрос чрез средства, които водят до по-малка намеса в законните интереси на сина на ML, а именно чрез докладване само на фактите от публично достъпните криминални досиета. В този контекст Съдът повтаря, че трябва да се прави разграничение между докладване на факти – дори ако са противоречиви – способни да допринесат за дебати от обществен интерес в едно демократично общество, и твърдения относно личния живот на дадено лице. 53
В светлината на тези съображения Съдът приема, че намесата чрез публикация в интимната сфера на сина на ML и публикуването на неговата снимка не може да бъде оправдано с каквито и да било съображения от общ интерес.Според Съда от решаващо значение е изискването националните съдилища да направят внимателна оценка на наличието и нивото на обществен интерес от публикуването на определена информация и баланс между обществен интерес и индивидуалните интереси на жалбоподателя. 55
Непроверените твърдения относно личния живот на сина на ML са надхвърлили границите на отговорната журналистика.47 Изопачените факти и използваните изрази са разстройващи за ML и са били от такова естество, че са в състояние значително и пряко да повлияят на чувствата й като майка на починал син, както и нейния личен живот и самоличност, като доброто име на починалия й син е неразделна част от тях 48.
Нарушение на чл.8.
Контекст и значение
Тази серия решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на починали лица. Това ще е аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията. Тезата следователно е такава: клеветата по отношение на починало лице засяга честта на членовете на семейството му.
От друга страна, в Dzhugashvili v. Russia ЕСПЧ е приел, че жалбата на Джугашвили е недопустима. Джугашвили е внук на Сталин и оспорва публикации в Новая газета, засягащи Сталин и ролята му за събитията в Хатин. Според ЕСПЧ правата по член 8 са непрехвърлими, когато отказва на универсален наследодател да преследва жалба, подадена от непосредствената жертва 23. Жалбоподателят няма правомощие да се позовава на правата на дядо си по член 8 от Конвенцията поради техния непрехвърлим характер.24 Жалбата трябва да бъде отхвърлена съгласно член 34 като несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията.25 Попътно съдът засяга и значението на въпроса дали починалото лице е публична фигура – “историческата роля на предшественика на жалбоподателя изисква по-висока степен на толерантност към обществения контрол и критика към неговата личност и неговите дела“. 35
Националните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. Другаде в този блог има и сравнителни аргументи. В България защитата на доброто име е лична. Но ВКС с Решение 213/ 2021 г. “Приема за допустимо да се претендира по съдебен ред обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от засягане на паметта на починалия наследодател от най-близка степен – родител, низходящи, съпруг, Това е така поради обстоятелството, че от една страна за съхраняването и почитането на паметта на починалия, по обичай са отговорни най-близките наследници, а от друга, че починалият не може да се защити срещу неправомерните действия.”
