- В радиото и телевизията за всеки един текст може да се проследи или до автора или редактора и да има ясна отговорност. В сайтовете не е така, печатните и онлайн изданията, ад бъде ясен авторът или главният редактор, а не само собственикът. Ако бъдат изравнени правилата, засегната страна може да стигне до съответния автор, имам предвид основно жълтите издания. Става дума за засегната страна, която бъде наклеветена, да достигне до съответния автор.
- Има ли нужда от Съвет за електронните медии. Моето лично мнение е, че няма. Моето лично мнение е, че няма нужда от Съвета за електронни медии, но трябва да видим чисто законово как стоят нещата, най-малкото трябва да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, отколкото като регулаторен орган. Ще направим предложения, те ще бъдат практични предложения, ние сме журналисти от практиката, а не кабинетни учени.
- Финансирането – дебатът е отворен, дали от фонда, дали от бюджета, но и двата източника са държавни. Според мен държавните медии не би трябвало да участват на рекламния пазар. Защото стартират с милиони напред от бюджета, който е сигурен за тях. Според мен парите от държавата да са насочени към обществените медии, не към частните. Сега държавата финансира частни медии, което е начин за контрол. Ако една частна медия получава по-малко пари от държавата, ще е по-свободна. Да освободим частните медии от държавната опека. Свободата им ще зависи само от тях.
Ето и запис от участието на председателя на парламентарната комисия пред БНР, Неделя 150, 13 февруари 2022, Явор Стаматов водещ.
