Бележки за изказването ми в конференция с домакин ФЖМК – СУ по проблемите на обществените медии
Тезата на изказването: Предстои нормотворчество в областта на медиите. Националните законодатели в държавите от ЕС – когато създават законодателство в обществен интерес и вземат предвид националните специфики – следва да имат още предвид и двете външни правни рамки:
- Международното право, вкл. Европейската конвенция за прата на човека и практиката на ЕСПЧ;
- Правото на ЕС.
В противен случай ще слушаме в парламента твърдения, че може без медиен регулатор.
1. Динамика на законодателството
Законът е създаден през 1998 г.
За 24 години – промени в медиите – съответно промени в законодателството. Но и Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) е от 1989 г., претърпяла е ревизии и дори преименуване. Динамиката не е порок, при бърз предмет има и бързо право.
Преобладаваща част от Закона за радиото и телевизията е национална транспозиция на ДАВМУ. Дори да се създаде изцяло нов медиен закон, примерно две трети от него е националната транспозиция на медийното законодателство на ЕС.
Съдът на ЕС също внася динамика, за България – важни решения на Съда на ЕС: от решението за мултиплексите по дело С-376/13 до решението за данъчното облагане на БНТ по дело C-21/20 .
2. Националният законодател има свобода да определи основни параметри на обществените медии и медийната регулация, например:
- За обществените медии – брой, управление, начин на финансиране, източници на финансиране, продължителност на мандата на управленските органи, дали да има реклама в програмите на обществените медии и др.,
- За регулатора – брой на регулаторите, брой на членовете, начин на формиране, начин на финансиране и др.
Но по някои въпроси следва да се съобрази – например
- За обществените медии – обществената функция според Протокола от Амстердам (демократични, социални и културни потребности) и стандартите за държавната помощ според Съобщението за държавната помощ в електронните медии;
- За регулатора – изискванията за независимост (чл.30 ДАВМУ) и изискването да прилага правото на ЕС.
3 Има ли европейски стандарти за обществените медии и медийния регулатор, които остава да бъдат съобразени? Да, има такива – някои са действащи в ЕС, други ще бъдат приети в следващите месеци:
а. Съобщението за държавната помощ за радиото и телевизията
Дава отговор на въпроса за определяне на размера на бюджетния трансфер за обществените медии в съответствие с правото на ЕС. Въвежда принцип „финансиране според обществената функция“. Това налага първо да бъде определено съдържанието на обществената услуга (функция, мисия) – а след това да се определят средствата в адекватен размер (нито недофинансиране, нито свръх финансиране).
Такъв опит е направен в ЗИД ЗРТ, който беше изготвен в РГ в широк състав в края на управлението на ГЕРБ. Този текст съдържа предложение в отговор на изискването до 31 март да се представи проект за съобразяване на ЗРТ със Закона за публичните финанси и да се въведе Съобщението за държавната помощ в радиото и телевизията.
По настояване на МФ в законопроекта се предвижда закриване на Фонд „Радио и телевизия“. Твърдеше се, че това е императивно изискване на Закона за публичните финанси. Става известно, че сега има промяна в позицията на МФ към фонда – ако това е вярно, има шансове фондът да се запази. Фондът не е източник на финансиране, той е само форма на организиране и управление на средствата от източниците, определени в закона.
б. чл.30 ал.4 ДАВМУ за финансирането на независимите регулатори също не е транспониран в окончателния текст на ЗИД ЗРТ, приет през 2020 г. (“Държавите гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия и пр.), този пропуск е добре да бъде отстранен.
в. предстои приемане на Законодателен акт за цифровите услуги – той решава въпроси, свързани със съдържанието онлайн, предимно в платформите, включително противодействието на дезинформацията в много големите платформи и препоръчването на медийно съдържание.
По повод препоръчването – и сега в Закона за радиото и телевизията (чл.8б) е въведена разпоредбата от ДАВМУ за видимост на съдържанието в обществен интерес – Съветът за електронни медии може да предприема мерки за достатъчна видимост на медийните услуги от общ интерес в съответствие с цели от общ интерес като медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие.
г. предстои приемане на Европейски акт за свободата на медиите – вчера завърши общественото обсъждане. Очаквани теми – първо, прозрачността и независимостта (напр. контрол върху сделките на медийния пазар, прозрачност на собствеността върху медиите и измерване на аудиторията), второ, медиен плурализъм, вкл. чрез обществените медии, трето, справедливото разпределение на държавните ресурси (независимост на обществените медии, прозрачност и справедливо разпределение на държавната реклама и публичния ресурс, свързан с комуникационните стратегии по програмите на ЕС).
Реч за състоянието на Съюза през септември 2021 г.: „Информацията е обществено благо. Медийните компании не могат да бъдат третирани просто като бизнес. Тяхната независимост е от съществено значение. Европа се нуждае от закон, който да гарантира тази независимост – и Комисията ще изготви Закон за свободата на медиите през следващата година. Защитаването на свободата на медиите означава защита на нашата демокрация.”
=
Въпреки че конференцията (кръглата маса) беше продължителна, за няколко часа е трудно да се поставят въпросите, които трябва да се решават. ФЖМК ще публикува обобщение на дискусията.
За четене:
Един сравнителен материал на Европейската аудиовизуална обсерватория за обществените медии (изготвен с помощта на EBU) – с днешна дата. Могат да се гледат германски, френски, финландски и пр. модели на управление, но както беше казано днес – Финландия, на първо място по свобода на изразяване, няма толкова законови гаранции, колкото държавите на задни позиции – обаче е на първо място.
