Condé Nast, издател на Vogue, Wired, The New Yorker и GQ, „вече не е компания за издаване на списания“, казва нейният изпълнителен директор Роджър Линч.
„Около 70 милиона души четат нашите списания, но имаме 300 милиона, които взаимодействат с нашите уебсайтове всеки месец, и 450 милиона, които взаимодействат с нас в социалните медии“, каза Линч в интервю за The New York Times .
Тъй като приходите от печатна реклама падат значително, Condé Nast започва да премества своите заглавия зад платените стени онлайн. В момента приходите от абонаменти и електронна търговия (партньорски връзки и други подобни) съставляват около една четвърт от глобалните приходи на Conde Nast, с цел този дял да се увеличи до една трета от приходите на компанията през следващите четири години. Виждаме нарастване на абонаментите в нашия бизнес.
Имаме ли аналогични достъпни данни за българските печатни издания?
Достъпни данни за тиражите у нас няма, нито от страна на издателя, нито от регулаторен орган. Научавам, че одит бюро по тиражите е било неуспешно. По Закона за депозиране на печатни издания се събират данни от издателите за тиражите им, но те не са публични и се предоставят на НСИ, където се в обобщават и сумират, но какво се отпечтва в дейсвителност и каква част от него се реализира е мистерия. Оттук и не можем да направим изводи кой какво е повече – печатна или цифрова медия. Масовата практика при списанията е съдържанието от платеният принт да се “подарява” онлайн, като в добрия сценарии е отложено във времето. Изключенията, които опипват почвата с платени стени, са по-малко от пръстите на едната ръка.
Коментарът ти отговаря на това, което знам, и на това, което КЗК казва преди десетина години в онзи опит за пазарен анализ, преди да издаде разрешение за Лафка.
Въпросът е докога ще се проявява търпимост към липсата на данни.
Какъв пазарен анализ, какви пазарни дялове, каква защита на конкуренцията, какво evidence-based управление без данни.